Отговор в тема
Ех, Мечтателке разочарована (), благородно ти завиждам за късмета!
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Налиикой кат мене. Има много малко книги обаче на английски и зареждат на някакви странни дати, таа трябва по-честичко да ходя. Мхмхм. Много съм доволна.
http://en.wikipedia.org/wiki/The_Joy_Luck_Club я почнах веднага, преполовила съм я. Разказва се за китайски имигранти в Сан Франциско - майки и дъщери, които разказват своите истории. Историите им са завладяващи, пленяващи, тъжни, традиционални(?) блях, типични китайски. Харесва ми културата им, начинът им на мислене. Харесвам как авторката пише книгата като дневник в проза, в който всяка думичка има своята тежест. обожавам!
Оказва се, че и книгата е част от Cabridge Literature, като Джейн Еър и Гордост и предразсъдъци. Брррр
На тези двете съм им гледала само екранизациите. Надявам се по-скоро да споделиш впечатления от самите книгиПървоначално написано от DisappointedDreamer
Аз преди два дни прочетох The Help на Kathryn Stockett. Приятна книжка. Разказана е от гледните точки на три жени - две прислужници афро-американки и една бяла журналистка. Хареса ми това разнообразие, виждаш историята от различни перспективи. Книгата е написана леко и увлекателно. Започнах да я чета веднага, след като гледах филма (който впрочем е много хубав). Книжката е отпускаща, има тъжни и забавни моменти, но няма нищо крайно драматично. Може би щеше да ми хареса повече, ако я бях прочела преди да гледам филма. Единствения недостатък е, че е малко утопична. Препоръчвам я на всеки, на който му се чете нещо неангажиращо.
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
А някой от вас има ли Goodreads акаунт?
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Аз имам.
Случайно видях темата и реших да се включа. Много обичам да чета,не винаги имам време,но когато хвана книгата и мога да не я оставя до края.
Сега чета "Чест" на Елиф Шафак. Почти съм стигнала средата,но за сега ми харесва. Някой друг чете/чел ли я е? Ще споделя по-нататък впечетления.
По-късно ще се включа с кратки впечетления от прочетени книги.
Изключително ценна тема за всички привърженици на книжки. В момента чета ''Сияние'' от Стивън Кинг. В началото съм и е просто точно по мой стил, може би ще бъде една от най-добрите на Кинг, които съм чел. За жалост нямам да имам свободното време да се разписвам в темичката. Поздравления на авторката за идеята
Благодарско
Welcome to the dark side, we have cookies.Благодарско
"Бял шум" от Дон ДеЛило.
Наистина има какво да се прочете. Леко е депресиращ, но може да дойде като свежа глътка въздух. Коментирайки много от съвременните проблеми, които не осъзнаваме, ДеЛило те кара да се замислиш над проблеми, които е възможно да не са ти хрумвали до сега. Както и да се сблъскаш с много нови идеи. Като цяло, иновативен е.
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
книгии <3
в момента чета (по-скоро препрочитам) "Пътуване към Икстлан" на Карлос Кастанеда и "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър. яд ме е, че съм чела всички книги в домашната библиотека по 3849 пъти вече, в нета прочетох 5-6, но супер зле ми се отразява на очите и.. :/
мисля да почна Биографията на Чарли Чаплин, една дебела тухла е, изглежда ми интересна :3
Не знам аз ли съм единственият човек, на който "Спасителят в ръжта" не му се нрави...
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Не си само ти.
Аз дори не успях да я дочета.
И спря да се върти за миг земята..
Свежа глътка депресиращ въздух?!
И на мен не ми хареса. И на Сиси също. :Д
хм, хора всякакви. на мен ми е една от любимите книги, но може би защото свързвам една част от книгата с определен момент от живота ми. пък и ми харесва как се отрича лицемерието и въобще общественият "морал" на обществото.
иначе най-любими си ми остават книгите за Джийвс на Удхаус, както и "Празни мисли на един празен човек" на Дж. Джеръм <3
Абе, и аз я прочетох в един такъв период от живота ми, където всичко свързвах с тъга и депресия и сивота. Хареса ми как нарисува отчуждението като просто фаза, през която всички минаваме рано или късно. Но ме грабна единствено произходът на името и самото име на книгата.
Вметвам само да похваля хубава ви темица, след я от време на време. В момента чета главно научна литература, но съм си взела няколко нови книжлета, които ще почна след изпитната сесия март.
На мен ми е много трудно да чета на чужд език - на български всичко си ми звучи по-добре. Единствено някакви комикси четях преди, уж колкото да не е без хич. Иначе цялата ми библиотека си е с български книжлета, не мога иначе.
Оооо, няма такова нещо при мен. Единственото, което мразя е да чета книга на език различен от този, на който е написан оригинала. На мнение съм, че се губи много по време на процеса 'превеждане'. Иначе, 80% от книгите, които чета са на английски, 15% на шведски и 5% на български.
Аз нали ви казах,че чета "Чест" и понеже има цитати,които много ме грабват си ги записвам. Ето някои от записаните досега:
"...можеш да обичаш някого с цялата си душа и пак да си готов да го нараниш."
"Кафето е като любовта,колкото по-търпелив си с него,толкова по-хубаво става."
"нямало такова нещо като "дълга история". Имало само къси истории и истории,които не искаш да разказваш."
"...не съществува такова нещо като несложна жена.Има само жени,които са откровено сложни и такива,които го прикриват."
Това е само част от записаните в тетрадката ми.
Мхм. Представяйки си реалността, в която живеем и клишетата, които валят навсякъде, книгата си е чиста доза свеж въздух, чиста истина, а тя често е депресираща и не толкова розова. Защо, ти какво разбра?
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Разбрал съм го буквално.
***
После почна да му става жал за голямата риба, която бе уловил. „Тя е чудесна, особена риба и кой знае колко е стара — си мислеше той. — Досега никога не съм улавял толкова силна риба. Никоя друга риба не се е държала така особено. Може би е твърде умна, за да почне да скача. Ако скочи или пък ако се спусне лудо, спукана ми е работата. Възможно е много пъти вече да се е улавяла на въдица и да знае, че тъкмо така трябва да се бори. Тя не знае, че има насреща си само един човек, и то стар. Но каква е грамадна! Колко много пари ще изкарам, като я продам, стига месото й да е добро. Тя глътна стръвта като мъжка риба и тегли като мъжка риба, и не изпада в паника при борбата. Интересно е дали е намислила нещо, или просто е в същото отчаяно положение като мене?“
***
„Защо ли рибата се дръпна така! — чудеше се той. — Поводът трябва да се е плъзнал по силно издутия й гръб. Сигурно гърбът й не я боли толкова, колкото моят. Но колкото и да е голяма, тя не може вечно да тегли лодката.
***
— И все пак ще я убия — каза той, — с всичкото й величие и слава.
„Макар да е несправедливо — добави той мислено. — Но аз ще й покажа на какво е способен човек и колко може да издържи.“
***
„Трябва да гледам все да я боли така — помисли той. — Моята болка няма никакво значение. Мога да търпя. Но нейната болка ще я подлуди.“
***
„Не знам вече — си мислеше старецът. Всеки път в най-важния момент му се струваше, че силите го изоставят. — Не знам. Но ще опитам още веднъж.“Той направи още един опит и когато насочи рибата към лодката, пак усети, че премалява. Рибата отново се изправи и бавно отплува, а голямата й опашка се мяташе като совалка във въздуха.
„Пак ще опитам“ — се зарече старецът, макар дланите му да бяха изцяло, разранени и да виждаше добре само от време на време.
Той опита отново, но пак се случи същото. „Така, значи — си помисли той и преди да започне да тегли, вече усещаше как премалява. — Още веднъж ще опитам.“
Може и да си права, че се губи, но някак си не ми идва и не ми върви така леко. Спокойно мога да чета на три чужди езика, но българският си ми е майчин и всичко ми звучи добре на него. Сега като се позамисля - може да препрочета някоя книга, но на чужд. Не знам, вече като съм се запознала с нея и ще мога да направя сравнение. Иначе съм пробвала с нова, ама хич не ми потръгна.
Тъкмо намерих "Гордост и предразсъдъци" и то с хубава корица, но сега не ми беше до нея и си купих друга. Чела съм всичките романи на Джейн Остин. Толкова плодовита жена и всичките 8 да са в топ 10 на всички времена в английската литература е нещо велико. Знаем как са стояли тогава нещата за жените автори.Гледам ли някоя интерпретация по неин роман обичам а цитирам репликите, но вече си спомням само тези от "Гордост и предразсъдъци".
"Анна Каренина" ме грабна на един дъх. Въпреки сълзливата ми настройка, не ме разплака. По-интересна сюжетна линия ми беше Кити, отколкото Анна и мустакаткото. Освен това така и не запомних някое мъжко име. Почти във всеки руски роман героите ми се виждат еднакви като имена.
Не натоварват хилядите детайлни елементи, които изграждат цялата картина. Всеки елемент е нанизан, нанизан един след друг и губиш представа къде какво се случва, но си се потопил в сюжета. Добро перо.
На руските гении не може да им се отрече музиката и литературата. Само да спрат да печатат ноти, защото са им пълни с грешни щрихи.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Прочетох The Joy Luck Club. Горещо препоръчвам на tori и Hayashi, защото те си падат по азиатската култура и знам, че ще се влюбят в тази книжка за историите на 4 майки и 4 дъщери, които пък споменават и своите баби/чичовци/деца и т.н. Съдържа точно китайския дух - поговорки, манталитет, начин на мислене, държане, традиции - и всяка една история, особено тези на майките, беше толкова увлекателна, тъжна, сърцераздирателна, чее думи нямам! Невероятна книга. Може би една от най-добрите, които съм чела. Определено си заслужава.
почвам A splendid suns на К.Х. :3
Хайде всички, които са чели "Гробище за домашни любимци" да изкажат подробно мнение, защото аз май нещо пропуснах. Не успях да усетя (образно казано) историята. Последните страници (след като Рейчъл се върна обратно) ми бяха много предвидими. Докато четях, какви ли не различни сценария на край превъртях в главата си. Честно казано, моите версии ми се струват много по-интересни от реалния край в книгата. Дори според мен и край точно не е. Очаквах да разбера какво става с Ели най-вече, защото ако не бяха нейните кошмари, историята нямаше да се развие по този начин.
И понеже не се съмнявам в автора, предполагам аз съм пропуснала нещо.
И спря да се върти за миг земята..
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
