Чета (най-накрая) Farhenheit 451 на Рей. Много ми напомня на един филм с Крисчън Бейл на име Equilibrium.

Винаги, когато чета Рей, имам чувството, че изписва мен откъм чувства, думи и мисли. Егоистично, да, но не мога да не се чувствам така, когато всеки негов ред е произведение на това как аз се чувствам и какво аз мисля. Бр. Смотано.

“Why is it," he said, one time, at the subway entrance, "I feel I've known you so many years?"
"Because I like you," she said, "and I don't want anything from you.”

Това ми хареса, защото описва ситуацията, която имам с едно момченЦЕ в момента. И отговаря на въпроса на една приятелка защо сме толкова спокойни и щастливи заедно - защото не очакваме нищо един от друг. И защото сме себе си.

Още мъничко цитатчета:

“Stuff your eyes with wonder, he said, live as if you'd drop dead in ten seconds. See the world. It's more fantastic than any dream made or paid for in factories.”

"It doesn't matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that's like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.”

//не съм я прочела изцяло още.