Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

Радвам се, че се радвате

Ох, аз чета The Handmaid's tale от Margaret Atwood. Почти съм я прочела. Езикът на книгата е страхотен (поне според моите представи) - поетичен, красив, разнообразен, метафоричен. Влюбена съм. Тръгнах да си вадя цитати и страхотно измислени метафори, но се отказах. Това е като да пренапиша абсолютно цялата книга.

Книгата повдига теми като равноправието между половете, секс като инструмент използван само за разможаване, и никога за удоволствие, свобода (или по-точно липсата на такава). Героинята, в която се разпознах в романа е Moira, най-добра приятелка на главната героиня, чието истинско име не научаваме. Тематиката е интересна, прилича мъничко на 1984 - общество, в което всичко се забелязва, полицаи наречени the Eyes, липсата на свобода и basic items като списания, душ гел, дрехи.

Цялата тази липса на свобода през цялото време ме беше оковала и мен. Дразнех се, сякаш моят дух беше хванат и затворен в клетка/малко кутийка. Подейства ми ужасно, много пъти исках да я захвърля. Не можех да продължа да я чета - аз искам да бъда независима млада жена, която да не бъде просто отписана като нечия собственост без право на собственост. Ох.

Хубава книга е. По-хубава от 1984, според мен. Препоръчвам я. ( Много се разписах :с)

[Blab]

The Handmaid's tale от Margaret Atwood.

хм, бих погледнала.


//кратките разкази са идеални за спирките и градския.

Монзо страшно добре владее кратката форма. Плътност, действие, език, развити персонажи, фабула в от 3 до средно 5 страници. Цинизмът му не е дразнещ (като при Буковски, примерно:Д), нито самоцелен, напротив - напълно оправдан и ангажиран. Основно разглежда човешките взаимоотношения (предимно междуполовите) в различните социални роли, среда, контекст и начина, по който повлияват отделните личност, психика, поведение. Има вкус към абсурда, но не отвлечен и алегоричен, а този, изпълващ ежедневието на съвременния човек, този, който доброволно избираме - от скука, от пренасищане или спрямо обстоятелствата.

//Трябва да кажа, че по принцип трудно чета проза, конкретно разкази (предпочитам романа като форма, след него - новелата), и съм особено критична, защото търся плътност и завършеност, не класическия обем. В този смисъл, определям късия разказ като най-трудната за изпълнение литературна форма, в която, разбираемо, повечето автори не могат да се впишат. Късият разказ е поезия в проза.<3

Ким е прекрасен, от месец вече обмислям да си взема преведения му роман. Още се колебая, обаче. Сега не му е моментът.

[anonymous708973]

Късият разказ е поезия в проза.<3

Страшно проникновено
Като нищо ще хвърля око на тия разкази...