Включвам се с няколко книжки, които първи ми дойдоха на ум:

Котаракът - Въпреки, че я намерих в колекция за криминални романи, мога да кажа, че въобще не й беше там мястото. Книгата ми хареса и някой ден отново ще я прочета. Действието се развива болезнено бавно, абсолютно нищо не се случва, но показва една гадна действителност на семейство, мъж и жена, които толкова са се отдалечили един от друг, че четейки, непрекъснато си повтарях, че се надявам никога да не попадна в такава ситуация. Авторът пише много увлекателно, с много и подробни обяснения и е удоволствие (поне за мен) да се чете, въпреки, че пак повтарям, реално нищо не се случва в книгата. Все пак дава повод за хиляди размисли.

Захарче - Попада в чиклит романчетата, но не е съвсем захаросан. Захарната част от историята идва към края, началото обаче е грабващо. Става на въпрос за трудния живот на едно момиченце с големии амбиции, които се сгромолясват постепенно. Вижда се и как тя постепенно излиза от тъмната дупка, в която сякаш е попаднала и с много труд постига една малка мечта, която води след себе си още много успехи и късмет. Идеална книжка за убиване на свободното време.

Маринската падина - Най-любимата ми книга и част от тази история. Прочетох я за отрицателно малко време. Поставям ето този линк към Цитаделата, където е резюмирано много добре и нямам какво повече да добавя.

Die Verwandlung а.к.а. Метаморфозата - Действието се развива в границите на един апартамент (или къща беше?!) и най-вече в една от стаите. Мъж се събужда преобразен в буболечка... Кафка е автор, който вярвам, че повечето са го чували. Въпреки, че се гнусях през по-голяма част от книгата, накрай ми стана толкова тъжно за героя, че почти се разплаках. Ако не беше буболечка, а друго животно, може би щях да го преживея и по-лошо. Човекът, който ми я препоръча, каза, че не е имал такива изживявания накрая, може би аз просто съм се потопила прекалено много в историята. Както и да е, книгата е много хубава, заслужава си да й се отдели малкото време, което изисква.

Пак ще се включвам, но ме домързя да пиша повече сега.