Отговор в тема
Здравейте!
След като попадах на няколко теми, дискутиращи книги, реших да създам тема, в която можем да засягаме всички/всякакви въпроси от а до я за какъвто си искаме жанр книги.
Предлагам тази тема да бъде като дневник, в който ще можем да си излеем чувствата/мислите/гнева и разсъжденията след като обърнем и последната страница на дадена книжка. Ще можем да коментираме какво ни е харесало в нея, и какво не ни е допаднало особено много. По този начин темата може да се използва и като клуб от хора, със сходни интереси, които ще могат да си препоръчват книжки.
Някои въпроси, които бихме могли да отговорим са следните:
- коя е книгата, кой е авторът
- как ни е накарала да се чувстваме
- впечатления
- любим/омразен герой/героиня
Това само за старт. :3
Включвайте свои любими автори; книги, които са ви докоснали по някакъв начин, както и такива, които не бихте прочели втори път (ха-ха). Надявам се тази тема да се различава от тези, в които просто казваме коя книга четем в момента.
Надявам се да ви хареса. Аз ще се включа след мъничко с моите разсъждения по дадени автори и книги.
П.П. може да поствате и любими цитати от книги!
'Читателят е главен персонаж в романа, наравно с автора… без него магията я няма.' - Елза
' Най-полезните книги са тези, чиито читатели сами създават половината.' - Волтер, 1764
П.П. 2: Няколко сайта за сваляне на книги:
http://www.gutenberg.org/
http://chitanka.info/
http://www.planetebook.com/
http://tuebl.ca/
http://www.booksbg.org/booksbg/
http://e-bookbg.com/
http://www.avtori.com/
http://www.goodreads.com/
http://en.bookfi.org/
Последно редактирано от LadyDi : 02-15-2013 на 16:38
Последно четох "Осъдени души" на Димитър Димов. Хареса ми, макар че както с повечето класики края е някакъв ужасен.В смисъл, ужасно песимистичен. Не ми подейства разтрисащо, както "Тютюн", която определено харесах повече, но съдържаше пак всяка малка и дори извратена частичка от човешкия характер.
Преди нея бях подхванала "Game of thrones", защото приятеля ми ме запали. Значи... за пръв път спирам на книга без да съм я дочела. По право на поредица в случая. Някъде около средата на третата книга казах: Няма повече.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
От кога чакам такава тема!!!
Ще я следя и надявам се, ще се включвам често.
Сега нямам време, но довечера ще нахвърлям нещо по-стойностно в коментара.
И спря да се върти за миг земята..
Радвам се, че се радвате
Ох, аз чета The Handmaid's tale от Margaret Atwood. Почти съм я прочела. Езикът на книгата е страхотен (поне според моите представи) - поетичен, красив, разнообразен, метафоричен. Влюбена съм. Тръгнах да си вадя цитати и страхотно измислени метафори, но се отказах. Това е като да пренапиша абсолютно цялата книга.
Книгата повдига теми като равноправието между половете, секс като инструмент използван само за разможаване, и никога за удоволствие, свобода (или по-точно липсата на такава). Героинята, в която се разпознах в романа е Moira, най-добра приятелка на главната героиня, чието истинско име не научаваме. Тематиката е интересна, прилича мъничко на 1984 - общество, в което всичко се забелязва, полицаи наречени the Eyes, липсата на свобода и basic items като списания, душ гел, дрехи.
Цялата тази липса на свобода през цялото време ме беше оковала и мен. Дразнех се, сякаш моят дух беше хванат и затворен в клетка/малко кутийка. Подейства ми ужасно, много пъти исках да я захвърля. Не можех да продължа да я чета - аз искам да бъда независима млада жена, която да не бъде просто отписана като нечия собственост без право на собственост. Ох.
Хубава книга е. По-хубава от 1984, според мен. Препоръчвам я. ( Много се разписах :с)
Много хубава тема, ще я следя.
Иначе, като прочетох темата - първата книга, която ми изникна бе Стивън Кинг - Сиянието.
Много добра книга, поне за мен. Героите са си добри, историята е вълнуваща. А чрез образа на майката и детето, намирам себе си - бих дала и направила всичко за любим човек.
Иначе, по-късно ще допълня коментара си.
Лев Пучков-Негоден за цивилен живот.
Впечатления: Действието в книгата се развива доста бавно, но това съответства на представата за провеждане на спецакция, особено в район като Чечня. Целта на антагонистите е ясна - безпроблемно да си правят далаверите и да си печелят пари. Самият автор разказва от името на героя т.е все едно той извършва тези действия (беше нужно да поясня за някои хора), което изключително много ми харесва в книгата. Самият автор е завършил някакво военно училище, което до голяма степен отговаря на въпроса: Как, по дяволите, този познава толкова добре оръжията, различните военни тактики и прочие? За да четеш тази книга, трябва да имаш доста здрави нерви, защото, както споменах по-нагоре, действието се развива бавно. Самият главен герой (ако въобще можем да го наречем "герой") е бивш участник в Руско - чеченската война и командир на отряд. Книгата е част от поредицата "Спецназ". Не е казано, че всички книги трябва да се четат поред, просто защото не се знае коя е първата.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=220394
една велика тема
Боже,който си на небето,върни ни 2pac и си вземи Джъстин Бийбър!!!!
Включвам се с няколко книжки, които първи ми дойдоха на ум:
Котаракът - Въпреки, че я намерих в колекция за криминални романи, мога да кажа, че въобще не й беше там мястото. Книгата ми хареса и някой ден отново ще я прочета. Действието се развива болезнено бавно, абсолютно нищо не се случва, но показва една гадна действителност на семейство, мъж и жена, които толкова са се отдалечили един от друг, че четейки, непрекъснато си повтарях, че се надявам никога да не попадна в такава ситуация. Авторът пише много увлекателно, с много и подробни обяснения и е удоволствие (поне за мен) да се чете, въпреки, че пак повтарям, реално нищо не се случва в книгата. Все пак дава повод за хиляди размисли.
Захарче - Попада в чиклит романчетата, но не е съвсем захаросан. Захарната част от историята идва към края, началото обаче е грабващо. Става на въпрос за трудния живот на едно момиченце с големии амбиции, които се сгромолясват постепенно. Вижда се и как тя постепенно излиза от тъмната дупка, в която сякаш е попаднала и с много труд постига една малка мечта, която води след себе си още много успехи и късмет. Идеална книжка за убиване на свободното време.
Маринската падина - Най-любимата ми книга и част от тази история. Прочетох я за отрицателно малко време. Поставям ето този линк към Цитаделата, където е резюмирано много добре и нямам какво повече да добавя.
Die Verwandlung а.к.а. Метаморфозата - Действието се развива в границите на един апартамент (или къща беше?!) и най-вече в една от стаите. Мъж се събужда преобразен в буболечка... Кафка е автор, който вярвам, че повечето са го чували. Въпреки, че се гнусях през по-голяма част от книгата, накрай ми стана толкова тъжно за героя, че почти се разплаках. Ако не беше буболечка, а друго животно, може би щях да го преживея и по-лошо. Човекът, който ми я препоръча, каза, че не е имал такива изживявания накрая, може би аз просто съм се потопила прекалено много в историята. Както и да е, книгата е много хубава, заслужава си да й се отдели малкото време, което изисква.
Пак ще се включвам, но ме домързя да пиша повече сега.
И спря да се върти за миг земята..
Ох, като спомена кафка препоръчвам:
Kafka on the shore
Книгата се развива в Япония, и се разказва за едно 15 годишно момче и един 60 годишен умствено изостанал дядо, който може да говори с котки. Момчето бяга от вкъщи, заселва се в библиотека. Случват се редица неща (някои от които свръхестествени), които просто няма как да не ви накарат да се тресете от кеф и гняв, че не може да ги разберете
In an interview posted on his English language website, Murakami states that the secret to understanding the novel lies in reading it multiple times: "Kafka on the Shore contains several riddles, but there aren't any solutions provided. Instead, several of these riddles combine, and through their interaction the possibility of a solution takes shape. And the form this solution takes will be different for each reader. To put it another way, the riddles function as part of the solution. It's hard to explain, but that's the kind of novel I set out to write".
Книгата засяга въпроси като секс, травестити и такива други табута. :Д Планирам, когато ми я върнат, да я прочета отново.
Няколко цитата от книгата:
"That's why I like to listen to Schubert while I'm driving. As I said, it's because all the performances are imperfect. A dense, artistic imperfection stimulates your consciousness, keeps you alert. If I listen to some utterly perfect performance of an utterly perfect piece while I'm driving, I might want to close my eyes and die right then and there. But listening to the D major, I can feel the limits of what humans are capable of - that a certain type of perfection can only be realized through a limitless accumulation of the imperfect. And personally, I find that encouraging. "
"A dark omnipresent pool of water. It was probably always there, hidden away somewhere. But when the time comes it silently rushes out, chilling every cell in your body. You drown in that cruel flood, gasping for breath. You cling to a vent near the ceiling, struggling, but the air you manage to breathe is dry and burns your throat. Water and thirst, cold and heat - these supposedly opposite elements combine to assault you. The world is a huge space, but the space that will take you in - and it doesn't have to be very big - it's nowhere to be found. You seek a voice, but what do you get? Silence. You look for silence, but guess what? All you hear over and over and over is the voice of this omen. And sometimes this prophetic voice pushes a secret switch hidden deep inside your brain. Your heart is like a great river after a long spell of rain, spilling over its banks. All signposts that once stood on the ground are gone, inundated and carried away by that rush of water. And still the rain beats down on the surface of the river. Every time you see a flood like that on the news you tell yourself: That's it. That's my heart. "
Сега си свалих "Портретът на Дориан Грей". Ще я чета за втори път.
Преди година-две я четох и тръгнах да си подчертавам цитати, но след като подчертах три поредни страници от горе до долу реших, че вместо да преписвам книгата, мога просто да си я препрочитам, когато ми долипсва.
Да попитам, вие слушате ли музика, докато четете?
И спря да се върти за миг земята..
Понякога, но ако книгата и музиката са на английски и песните ги знам наизуст, често се обърквам в прочитането на книгата. :Д
Каква музика ти е приятна за четене?
Аз трудно слушам музика, докато чета. Най-често потъвам в книгата и не обръщам внимание, дори когато музиката ми спре, но понякога и започвам да си пея на ум и забравям да чета, съсредоточавайки се върху някоя дума на страницата и взирайки се в нея, докато песента не свърши. А пък е толкова приятно да се чете на музика... Аз мога най-много 5 минути да съчетавам тези 2 неща в 1.
И спря да се върти за миг земята..
Депресивна, бавна, тъжна, тиха.
Последно опитах "Мадам Бовари" на Гюстав Флобер-резултат 130 страници за 1 месец от общо 340, не издържах, много тъпанарска книга (с извинение)
"Тютюн"-100 страници, не мога повече, не мога да се насилвам да чета.
"Алхимикът"-също до половината, не ме изкефи много, много.
Но сега се запалих по Буковски, почнах "Поща"-от вчера насам съм прочела 100 страници, утре ще я свършвам и ще поискам от някоя приятелка нещо негово. Кефи ме цинизмът му, забавлява ме на моменти.
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Май не довършваш книгите много-много...
Последно редактирано от CoNviCt : 02-07-2013 на 20:12
Да ви попитам, аз ли съм единствената шматка, която се скъсва да реве на книги? На филми - никога или ужасно рядко. Но на книги... особено, ако много ми е харесал сюжета и героите са ме докоснали... На "Клетниците" плача всеки път при все, че съм я чела бая пъти.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
"Големите надежди" - Чарлс Дикенс
От години мечтая да я прочета,лятото най-накрая успях.Едва ли не ми стана любима.Най-вече заради героите.Харесвам ги,защото са много различни - жестоки,наивни,раними,
чистосърдечни,горди и т.н. И самата история,имаше много неочаквани обрати.Постепенно почти всички от персонажите се свързваха или се оказа,че са свързани по някакъв начин.Най-вече самото заглавие и главният герой.Всичките му мечти и надежди,към които го тласкаше единствено една неосъществима любов в детството.Живееше в чакане,в бъдещето,едва ли не в някакъв въображаем свят,докато в същото време забрави кой е бил,пренебрегна едни от най-близките си хора и постепенно започна да затъва в дългове.Изгуби наистина важното и се отдаде на един блян...
Момчето порасна,но си остана също толкова наивно...и един ден всичкият свят,който бе "градил" се срина,най-вече защото беше нереален.Оказа,че е живял в една огромна заблуда,подхранвана от самия него и желанията му...
Доколкото знам книгата има два края,тъй като първият не се харесал на читателите.Аз лично съм чела само първият,и може би затова и книгата не ме разочарова - краят не е (толкова)щастлив,но поне е реалистичен.Както и всичко във и самата книга.
Поотнесох се,но горещо я препоръчвам!
На какви книги ревеш?Първоначално написано от SisiStrange
Аз трябва да съм почувствала историята много близка, за да ме разчувства толкова.
Първата книга, на която си изревах очите беше "Дневникът на Ане Франк". Бях сравнително малка, когато я четох и заедно с Ане се надявах на щастлив завършек, преживявайки нейните мечти, описани в дневника. Когато завърших книгата и прочетох какво се е случило с Ане и цялото й семейство, просто не успях да остана спокойна. Наревах се като за световно.
Втората и последна книга, на която роних сълзи беше Хари Потър.
И спря да се върти за миг земята..
О не! На "Речният бог" на Уилбър Смит се скъсах да рева в 2 през нощта, а книгата не беше и чак толкова тъжна.
Оф, много ми е смотано. Не знам защо, но в последно време до книги не стигам. А имам много книги, които ме чакат да ги прочета.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Аа, тази я четох миналата година. Много ми хареса.
Лично аз не слушам музика, докато чета. Не мога. Трябва всичко да ми е спокойно, да няма никакъв шум, за да мога да се концентрирам върху книгата.
Наскоро препpочетох "За мишките и хората". Много добра. Просто... толкова е кратка и мъничка, а е с такъв смисъл. Натъжи ме. Но тези книги най-ги обичам. Цитат: "Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой мого умен и ще видиш, че едва ли е добър…”
Мисля да почна "Панаир на суетата". Някой, който я е чел?
Ох. И аз плача. Много. The god of small things е опетнена :Д
Калъринг, за of mice and men ли говориш? тя ми е в списъка за задължителни книги :Д
Аз най-много ревах като че ли на "Гробище за домашни любимци", "Торба с кости" на С. Кинг, общо взето на по-тежките. Или не... като че ли големия рев беше на "Клетниците" все пак. На "Малкия принц" плаках, защото ми стана ужасно самотно, докато четях изведнъж и то без очевидна причина. Не мога да преценя точно на... А! сетих се, докато пиша!!! Най-страшно много плаках на "Искрица живот" на Ремарк. За който не знае... разказва се за преживяванията на евреи в концлагер. Там главния герой дори няма име, а само номер. Прочетете я, ако не сте я чели, определено е разтърсваща книга. Мен ме докосна направо в сърцето, все едно не е писана с мастило, а с киселина.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Аз в момента чета "Гробище за домашни любимци". Вече нямам търпение да я свърша.
И спря да се върти за миг земята..
Оооо, на Кинг не съм плакала изобщо. Напротив, кефех се на бруталностите
Записвам си вашите препоръки.
последното изречение от последната страница е най-яко :Д
п.п. не обръщай да го прочиташ!
Mда, на повечето и аз се кефих.
"Гробище за домашни любимци" ми бръкна в здравето заради детето... Много съм слаба на тая тема.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Пръстите ме сърбят вече.
Само "Дългата разходка" на Кинг съм се натъжавала, защото Макврайс го чувствах много близък от към идеи и разбирания.
И спря да се върти за миг земята..
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
