Поздравления за темата. Хвана ми окото.

Не мога да кажа кое заглавие е събудило най- силни чувства в мен. Във всеки случай не е едно.

Може би "Спасителят в ръжта" на Селинджър.
Изключително проста. Порази ме.
Прочетох я за първи път, когато бях 8 клас. После надраснах "препоръчителната" възраст (книгата се води юношеска). Препрочетох я едва миналата година (първата книга, която прочетох на електронния си четец). Удари ме още по- силно от преди. Сега си мисля, че съм минала "препоръчителната" епоха.
Не знам кога ще я прочета отново. Два пъти ми стигат засега. Страх ме е, че третия път няма да мога да я разбера.

Също "Сърца в Атлантида" на Стивън Кинг ме впечатли. Всъщност във всяка една творба на Кинг има нещо впечатляващо. "Сърца в Атлантида" не може да се сравнява с "То", "Зеленият път", "Тъмната кула", "Капан за сънища" или "Дългата разходка", но втората новела ("1966: ...") се оказа доста над представите ми. История да загубеното и намереното, за израстването. Другите новели в книгата не си ги спомням, но втората мога да я цитирам:

(любов) + (мир) = информация

Нямам много време да пиша. Като се е поосвободя, ще се разпиша пак.

П.С. А, да не забравя - "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър".
Ако трябва да определя кои книги са изиграли най- голяма роля в оформянето ми като личност, кои книги са синоним на детските ми години, кои книги бих искала да прочете първо моето дете - тези две поредици. Всичко останало идва после.