- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
Малко цитати от 451 градуса по Фаренхайт:
Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелството идва една, която грабва сърцето ти.
Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях съвсем няма нещо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който съшиват една о друга отделните части на Вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.
Най-големия глупак е оня, който не е достатъчно умен.
У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи - за извор на основни истини, а себе си - за пророци.
Почти я прочетох. Днес нямах много време, иначе да съм я завършила вече. Страхотна книга.
Въпреки, че ми се натрупа прекалено голям списък с книги, веднага щом свърша с тази, ще се снабдя с поне още няколко книжки на Рей Бредбъри.
И спря да се върти за миг земята..
^Ще взема и аз да я прочета :Д
Иначе, престъпление и наказание върви бавно. Много бавно. Досущ като Обломов. Ех, тия руснаци... Но пък за сметка на това повдига интересни теми - poverty, marriage without love, equality between genders, prostitution at an early age.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Ох, като ви чета какво сте писали и така ми се причете! Записвам най-прилежно всички книги, които сте споменали и си събирам един огромен списък от книги, които искам да прочета. Знам, че за повечето съм още много малка, но така или иначе ще дойде време, в което да мога да ги разбера. И сега осъзнавам колко малко всъщност съм чела, а обожавам книгите.
Миналата събота прочетох "За мишките и хората", накрая много плаках. Засега ми е любимата книга.
В момента чета "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро. Главният герой е един английски иконом, който отива в Солсбъри да види една своя стара позната и да я помоли да се върне да работи в имението, понеже нямат достатъчно персонал, а и самата тя му изпрати писмо, в което казва, че се е разделила със съпруга си и вече нищо не я задържа там, т.е. намеква му, че би искала да се върне. Та икономът, Стивънс, размишлява върху това "какво отличава "великия" иконом от просто компетентния негов колега" и въобще какво означава да бъдеш "професионалист" в това, което правиш. Не мисля, че това е книгата за мен и нарявно не вниквам напълно в нейния смисъл, но ми е много интересна, макар и в началото да намирах това, че постоянно говори, а нищо не казва, за доста отегчително. В последствие се пригодих към начина му на разсъждение и започнах да се увличам все повече и повече в книгата.
John Steinbeck <3
Аз започнах на Изток от рая от него, ама трябваше да пътувам, та си остана в България. Това лято се очертава много четене на хубави книжки :3
Защо няма толкова живот в тази тема? :[
Изкажете мнение за екранизирането на книгите. Има ли филм, който да се харесва повече от книгата? Кои филми заслужават същото внимание, което е отделено и на книгата?
И спря да се върти за миг земята..
^Няма време сигурно.
Ох, за екранизирането не мога да говоря. Филми рядко гледам. Няма хубави. Но ми хрумна друг въпрос - какво мислите за днешните филми, които преобразяват историята на така познатите ни наши приказки? Като Хензел и Гретел, Snowhite and the Huntsmen, и др. Гледали ли сте ги? Повече ли ги харесвате от оригинала на братята Грим?
Това вино от глухарчета ще взема и аз да го прочета Едни го хвалят, други не толкоз. Факт е обаче, че често се споменава.
Пантерке, спомени ти любим автор или книга.
Не си само ти, рева на книги когато историята ме докосне.. но едва ли не аз все едно я преживявам когато чета книга.. Сякаш се потапям в света и. А за филми и музика почти винаги, особено когато са в синхрон с чувствата ми..
Не се разбирам понякога.. А иначе дали слушам музика докато чета.. почти винаги, освен когато няма ток.
Ох, любимите ми книги: Хари Потър (цялата поредица съм я чела няколко пъти и не ми омръзва.. даже скоро мисля пак да я подхвана... говори се за толкова много неща от живота.); Брулени Хълмове и Джейн Еър на сестрите Бронте; Дядо Горио на Балзак; Бел Ами на Мопасан; Железният светилник четирилогията; Под игото; поезията на Смирненски, Ботев, Далчев и т.н Особено на Далчев поезията му ми се е струвала някаква.. меланхолично-депресивна и това много ме привлича. Сега чета някакви чиклити, има доста добри попадения, ама другите са безумно глупави.. или аз просто нямам нерви да ги дочета (ако са банални или опростени откъм сюжет)..
А, на Стивън Кинг ми допаднаха повестта Способен ученик и романа Бягащият човек (въпреки че в момента не си я спомням много. Четох я отдавна, но знам, че ми е направила голямо впечатление.) Има и още много добри книги, но не се сещам сега.
Иначе сега нямам време за книги, понеже откакто съм студентка, е хаос в тиквата ми и организацията ми. Случва се.
Далчев... омг. Дълбоко го ненавиждам :д
Дриймър, харесвам много Агата Кристи и всичко, което съм чела от "Кралете на трилъра" - Лий Чайлд, Дан Браун, Гришам.
Харесвам МНОГО и Джефри Арчър - на български го чета, пробвах на немски и щях да се докарам до самоубийство :д
В последно време обаче... доста дълъг период, за съжаление, не намирам време да чета, а определено ми се иска.
Последно редактирано от PinkPan7her : 02-11-2013 на 09:02
^защо ненавиждаш Далчев?
Аз да си кажа, че екранизациите на Fight Club и A Clockwork Orange надминават книгите и то с много.
ПП, Гришам гледам един съученик го чете. И той ли е по криминалните романи? Сподели по-дълбоки впечатления. Какъв е стилът му на писане? Какви теми дискутира в книгите си?
Рофлвтф, спомена някои интересни заглавия, които преди не съм чувала. Записвам си да ги погледна.
Аз пък искам да почна да чета Великия Гатсби, ама 1984 и Престъпление и наказание още ме мъчат. 1984 ми идва малко в повече, а в другата не се случват много неща. Искам динамика!
О, пропуснах да спомена и "sineokomomche/blueeyedboy" на Джоан Харис. Мен лично ме грабна, историята е адски заплетена...
Бях си взела и двете части на "50 нюанса сиво"... 1-вата част бива, ама втората.. извинете ме... не правете грешката като мен. Толкова проста книга не бях чела някога, или по точно в случая 2-рата част.
"Чучулигата" на Р. Н. Гюнтекин също е много хубава; "Марли и аз" на Гроган;
Имам "Куджо" на Кинг на руски, понеже никъде не го намерих на български... и така 2 лета си стои в бюрото ми неотварян.
В момента = 2.
Понякога се събират и над 4. Просто, защото 2 от тях са ми по английски и шведски в даскало, а другите 2+ са мой собствен избор.
50 нюанса сиво е ъх. Начесва мечтите на момиченца, които са обикновени и си мечтаят да се влюбят в някой неземен красавец, за когото ще са единствени. Частта с БДСМ - няма да коментирам. Не защото имам нещо против хората, които харесват и практикуват този 'спорт', а просто защото в една книга да четеш 20 страници как той я бие, а тя си мълчи, и това е толкова възбуждащо е направо потресаващо. А накрая, единствения извод, който си вадиш и единственото, което научаваш са различните предмети използвани и тяхното име.
Ако ти кажа, че съм го чела толкова отдавна, че не помня кво съм чела, ще повярваш ли. Не бих казала, че е по криминалните романи, но определено има съдене, адвокати, игра със закони и т.н. в книгите му.
За стила не мога да се изкажа понеже съм го чела на български, но преводът е толкова лесно смилаем, че не представлява никаква трудност. Подозирам, че и на английски ще е така.
Имаше един скандал с него - в едно интервю го бяха питали за книга и той не си знаеше героите и действието и се оказа, че зад него стои писателски екип...
Ненавиждам Далчев, защото не мога да понеса факта, че толкова образован (Класическа филология) човек пише в пъти по-зле от поети, които нямат завършена гимназия. Защото не смятам, че предметната поезия е поезия.
А имали някой, които да чете по-различен тип книги. Като за самия човек -- език на тялото, зодии, манипулации, пропаганда, психологически и прочие ?
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Книгата като филма ли е? Много ще ми е интересно да я прочета, но ако ще се скъсвам от рев като на филма, предпочитам да отложа.
Някой чел ли е нещо на Ваня Щерева? Аз се изпотих в опити да дочета една от нейните книги. Страхотно артистична личност, богато въображение, много идеи, интересни интерпретации, но... за жалост никакъв писателски талант. От самият дизайн на книгите й блика изкуство, но четенето е тоолкова трудно и става тоооолкова бавно.
И спря да се върти за миг земята..
Поезията може да бъде красива и без да засяга позитивното. И Бодлер сигурно не пише поезия?
Пак опира до субективизъм де
А 1984 от един момент става зверски динамична.
точно в това и се крие красивото.
Междудругото, така и така сме захванали тази тема, любими поети? :Д
Аз си умирам по - Anne Sexton, Sylvia Plath, Sergei Yesenin, и др. А най-много ми е интересно как голям процент артистични личности /художници, актьори, писатели/ се самоубиват. Дори имам специална папка с историите на всеки един от тях :Д
[QUOTE=xoxi;10600289]Книгата като филма ли е? Много ще ми е интересно да я прочета, но ако ще се скъсвам от рев като на филма, предпочитам да отложа.
Ами, аз определено не останах безчувствена и към книгата. Но мисля, че там не се скъсвах от рев вече, все пак съм го преживяла веднъж и знам какво ще бъде и т.н.. Заслужава си според мен
Иначе поезия - сетих се за Пушкин и С. Есенин. Абе все руски поети