Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

Les Miserables беше невероятен филм. Свалила съм си книгата, и само ме чака да я прочета.

Парфюмът, филмът, не беше толкова хубав. Книгата не съм чела, но не бих я пропуснала.

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die. Не съм я чела, но моята най-добра приятелка я има, прочела я е и филма гледахме заедно. Е, изплаках си очите. Темата беше банална, но някои моменти (като например когато бащата казва 'Вземи ме с теб' на умираща си дъщеря; или пък по-малкото братче казва 'you can haunt me if you like' на умиращата си сестра. Е, никога не съм плакала толкова много. Дори Les Miserables нямаше този ефект върху мен.

[Kaena Smith]

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die.

И аз съм чувала добри отзиви за книгата,но не съм я чела.
Една приятелка все ми препоръчва и "Делириум",доколкото знам се очаква и нейна екранизация.
А "Игрите на глада"?Нито съм я чела,нито съм гледала филма,но отново съм чувала позитивни мнения.

Впрочем,много от книгите на Никълъс Спаркс са екранизирани.Вие чели ли сте някоя и с какво впечатление сте останали ?

[xoxi]

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die.

Наскоро гледах филма и въобще не ме грабна, въпреки че Дакота Фанинг я харесвам много. Може би книгата би ми харесала. Толкова много положителни коментари прочетох, но пак нещо ми липсваше. Най-емоционално ми се стори, когато момичето получи кръвоизлив преди срещата си и не искаше той да я вижда такава. А когато излезе от болницата видя, че той е сбъднал още една мечта от списъка.

Историите на Спаркс предпочитам да ги гледам на филм. Толкова сладки истории не обичам да чета, често ми доскучава още към средата, когато вече ясно се добива представа какъв край следва.

Кинг обаче ми е любимец и направо ми е обидно и болезнено да гледам какви филми се правят по книгите му. Гледала съм може би 2-3 филма, защото просто ми се губи цялата магия от книгата, когато гледам нещо толкова 'плоско' направено. Под плоско, имам предвид без дори 5% от емоцията в книгата. Първият филм който гледах беше То. Още не бях чела книгата и понеже филма ми хареса, реших да прочета и книгата. Като свърших, впечатленията ми от филма коренно се промениха, сякаш сценаристите са си избирали random страници, които да екранизират.

Тези дни, когато имам повече свободно време ще изгледам и филма 451° по Фаренхайт. Книгата я завършвам, остават ми има-няма 5 страници. Определено влиза в списъка с любимите.