- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
Аз в момента чета Удхаус. Не знам как го прави, но винаги ме докарва до смях. Любимата ми негова е "Горе главата, Джийвс" която буквално ми докара мускулна треска на корема. Препоръчвам го горещо, особено на хора които четат по няколко книжки едновременно. Удхаус пише леко, неангажиращо и според мен е идеален да се чете паралелно с по-тежки книги.
С много лошо впечатление ме остави "Разум и чувства" на Джейн Остин. Към края буквално се изнервих от едностранчивостта на персонажите и развой на събитията в стил deus ex machina. Много ме подразни степента в която двете сестри са противопоставени. Едната е крайно емоционална, другата е крайно рационална. Ясно, че това е идеята на книгата. Просто не ми допадат персонажи, които са до край последователни в склонностите си, без минимално залитане в друга посока. Знам, че тази книга има адски много фенове, но за мен "Гордост и предразсъдъци" си остава най-доброто произведение на Остин.
Това просто не мога да го отмина. "Боен клуб" като филм е наистина страхотен, един от любимите ми, но в никакъв случай не е по-добър от книгата. Чък Поланик пише много стегнато и рисува страхотни персонажи, дори на моменти да изгрубява. Особено "Боен клуб" му е много добра книга, редом с "Невидими чудовища". Просто още с първите страници създава една атмосфера и умело я поддържа до самия край на книгата. Тя е много по-тягостна от филма, има едно мрачно усещане, което във екранизацията е притъпено и не може да се разгърне пълният блясък на идеята. Просто според мен книгата е по-добра, по-добре манипулира емоциите, по-добре създава атмосфера и най-вече не се разсейваш от полу-голия Брат Пит![]()
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.