С огромен интерес прочетох дискусията ви за Кинг, само да отбележа. Като човек, който стабилно чете негови книги от има-няма седем години вече, подкрепям, че както всеки автор и той си има силни моменти ("Живата факла", "Нощна стража", "Четири след полунощ", "Ланголиерите", "То", "Гробище за домашни любимци", "Момичето, което обичаше Том Гордън"), има и слаби ("Колорадеца", "Под купола", "Безсъние", "Играта на Джералд", "Гняв"), но на мен ми е вече нещо като навик да си купувам импулсивно всяка една негова книга, която ми попадне пред очите. Най-любима завинаги си ми остава "Дългата разходка" и според мен не може да направи нищо, с което да я надскочи.
По темата: Чета Джон Грийн и Looking for Alaska. Според мен беше грешка първата му преведена книга на български да е The Fault in Our Stars. Въпреки, че нейният чар по никакъв начин не може да бъде отречен, Looking for Alaska ми е в пъти по-лесна за проследяване, героите са ми много по-близки, а и има страхотното чувство, че определено не знаеш какво те чака накрая, защото във "Звездите" все пак имах някаква идея. Невероятна книга, невероятен писател.