- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
Една колежка ми наду главата тия дни с "50 нюанса сиво".
Добре, специално на английски я започнах, защото не съм особено голяма фенка на преведените книги, по мое мнение им се губи чара по този начин, а и има толкова много изрази, които просто не са същите, преведени на български.
Добрем, започнах я, всичко тип-топ.
Обаче от толкова хвалби.. Знам ли, аз не виждам какво е толкова интересното на тази книга, не че съм прочела кой знае колко много от нея, но просто не ме грабна по този начин, че да не мога да спра да я чета, докато не свърша и с последната страница.
Челите я, какво мислите? Само аз ли не мога да й усетя обаянието?
Абе, какво обаяние, бе
Тая книга е писана за 14 годишни девственици, на които голямата им фантазия е да ги изнасилят и 'набият'. Те самите не блестят особено с неземна красота, но за сметка на това техния приятел е бог, както и в лицето, така и в леглото. Невероятно тъпа и предвидима книга. Единственото, което може човек да успее да научи от нея е различните наименования на сексуалните БДСМ 'приспособления' и тяхното предназачение.
Изобщо не си струва времето.
Разочаровате ме. Мислех, че ще дискутираме автори като John Steinbeck, Umberto Eco, Henry David Thoreau, Paulo Coelho, Haruki Murakami, а не да търсим 'обаянието' на някакви порно страници.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 03-07-2013 на 06:42
Постът ми беше ироничен.
Реших просто да пиша и за тази книга, защото просто не виждам смисъл да продължавам да си губя времето да я чета, та затова.
Едит: по-скоро ми беше интересно дали има момичета, като колежката ми, които да я харесват до такава огромна степен.
Даже й бяха казали, че като я прочете щяла да си промени мирогледа и изискванията към мъжете. WTF..
Ти сериозно ли слагаш Паулу Коелю в тоя списък?
Ох, хора Пак отидох до онзи магазин за втора употреба книги. Купих си 10 за по 10 кр, общо 110, което е 25 лева. Т.е. НИЩО Много съм щастлива. Купих следните:
Never let me go - Kazuo Ishiguro
The Host - Stephanie Meyer (за една приятелка)
John Steinbeck - East of Eden; Grapes of Wrath; of Mine and Men; и 2 още чиито имена не помня в момента.
1Q84 на Haruki Murakami - като я видях ми изкочи сърцето Книгата нова струва 40 лева, а аз я взех за 8 лв. По-доволна никога не съм била
Misery на С.К.
Нямам търпение да почна да чета :Д
Дрийм тая The Host ,и аз от много време й се каня , но все си намирам друго за четене и я оставям за по натам . Ще чакам впечатления
Ох, аз надали ще се занимавам да я чета :Д ще споделям впечатленията на моята дружка.
Блях, в този магазин трябва да ми забранят да влизам със заповед всичко изкупувам.
Не знам и аз кога ще я почна сега имам да чета Тютюн и още 2-3 книги , а в Понеделник ще се разходя до Библиотеката, че от скоро не съм ходила . Все си намирах някакви книги на баща ми обаче имам чувството че вече мисля като ченге и трябва да ги поспра малко
какво стана с the handmaid's tale? прочете ли я?
Останаха ми още 2-3 страници,не знам какво да каза за тази книга до известна степен ме накара да се замисля над някои неща, и да хареса ми . Точно сега ,не ми се пишат анализи нещо ми е мързеливо . По-късно ще споделя повече впечатления .
Пантера - Тютюн е хубава но е доста т тежка книга , обаче си заслужава четенето .
^Не си я прочела. :Д Ама изобщо.
Ест че не съм я прочела започнах я но я оставих имам да чета други неща . Някой ден може да я прочета .
Приеми горното ми мнение като шега lol
Колко страници прочете от нея? Как се казва главната героиня?
Тц. Подло беше. Грозно. Разочарована съм. Можеше просто да кажеш, без да лъжеш.
Ооо, обичам ви, такава прекрасна тема и не мога да и се накефя. Железниа светилник е чук, толкова много ми харесва.. една от любимите ми е и съм я чела сигурно 2 пъти, както и останалите части - но от тях не си спомням нищо съществено, хм, трябва пак да се захвана. Под игото също ми е адски любима и колкото и пъти да я чета, не ми писва. Тютюн обаче единствено я започнах по задължение, не защото искам да я прочета.. Беше ми много трудно да я завърша, та даже като се замисля не можах да издържа и за последните 150 стр.
Сега почнах да чета Павел Вежинов - Белия гущер - това е нещо като сборник с разкази, харесва ми засега.
Тези дни се сетих, че в даскало преди 3-4 години четох в учебника по литература един откъс от произведение на Айзък Азимов; нещо много се впечатлих от него. Иска ми се да прочета цялата творба, но не се сещам името му... май беше Аз, роботът, но сигурно не е това. Това, което помня, беше как един мъж заминава по работа, но го е страх да остави жена си сама и взима робот да и помага и т.н. Тя в началото беше много резервирана към него, но като че ли постепенно се отпуска и се впечатлява от неговите начини или възможности, как да го нарека.. (И после нещо се съмняваше дали се влюбва в него - в скоби, че не съм сигурна.) Дали някой ще се сети, дано, ще съм ви много благодарна.
Иначе Харуки Мураками една приятелка ми даваше да чета някои книги, много увлекателно пише той, кефи ме. Харесва ми как набляга на подробностите по такъв начин, че да не ни досади. Чела съм Норвежка гора, и още две, но все им забравям заглавията.. Мисля си скоро да взема и още някои негови да прочета, но не знам кога точно. Наскоро четох на Джон Кехоу - силата на подсъзнанието, че ония дни бях депресирана.. а сега след като осъзнах някои неща с негова помощ, се чувствам перфектно всеки ден, без да се затормозявам с глупости или с неща от сорта: "какво щеше да стане, ако.. или аз не съм достатъчно добра.." - каквото е станало, това е трябвало да стане и точка.
Подариха ми на Джоан Роулинг - Вакантен пост, някой чел ли я е, има ли някакви отзиви за нея? А Паулу Коелю (признавам, че не са точно лично мои убеждения), но имам чувството, че прекалено е възхвален или нещо от сорта.. Не знам, може да взема една да прочета, пък ще преценя. (DisappointedDreamer, моля те, предложи ми някоя негова?)
Супер дълъг пост сигурно ще излезе, извинявам се,
Ох, Харуки Мураками е невероятен. Да, детайлите наистина споменава. Мен ми харесва начинът, по който говори в гатанки. Не ми трябва да разбирам всичко, искам само да се потопя в неговия мистериозен, невъзможен-за-решифроване-свят. Да се мъча да отгатна действия, да разбера думи, а накрая да осъзная, че и без това всичко, което е написал е толкова красиво, различно, ново, отварящо за дискусия табута. Ох.
Защо не Алхимикът? 'Това е книга за хора богати по душа, за хора с абстрактно мислене и висок интелект и дух, чийто стремеж не е единствено материалното. Вярно, в центъра на сюжета стои съкровище, но то е само, за да покаже на читателя колко е красиво, борейки се за целите си да откриеш смисъла в простите неща.' Много хора я оприличават на Малкия Принц от Екзюпери. Но повторенията и простия език може да не ти допаднат :С
Аз в момента чета I skuggan av ett brott от Helena Henschen. Трябва ми за часът ми по шведски. Е, ужасна е. По действителен случай, за убийство в богато семейство на баща, готвачка и економка. В същото време, 23 годишните съпрузи, мъжът - син на убития баща - се самоубиват. Оставят щерка на 3 години. Тя, заедно с леля си (15 годишна), сестра на 23 годишния Фредерик, който се самоубива, намират дядо/баща си заедно с 2 економки мъртви. Убийството е станало през 30-те години на миналия век в Швеция. Авторката на книгата не е известна, не е написала други книги. Авторката е дъщеря на 15 годишната сестра открила брат си. Самата книга е като дневник, и е толкова 'шведска', че чак ме дразни. Изобщо не искам да я чета. За 50 страници, само едно единствено нещо ми хареса:
'Лице без лунички е като нощ без звезди' <3
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Мураками ми е леко мех от това, което съм чел. Не, че не е добър, но е твърде прехвален по мое мнение.
Не мога да се нарадвам на тая темичка.
Иначе засега съм се освободила от училищните книги и си продължавам трилогията "Игрите на глада". Иначе като я свърша, ще почна с "Граф Монте Кристо", че много ми се иска да я прочета, ама все не я намирам. А между-впрочем четох Паулу Коелю - Алхимикът. Ето няколко цитата от книгата, които са ми допаднали:
"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си."
"Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек.Ще разбереш, че в пустинята съществува живот, че небето е осеяно със звезди, а воините се бият, защото това е част от човешкото битие.Животът ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем"
Ох, Граф Монте Кристо я четох като 9-10 годишна. Тогава бях запалена по книги като Винету, Съкровището в сребърното езеро, Олд Шетърхенд <333333333, абе книжки на Карл Май. Помня, че обичах да чета за долини, индиански имена, техните боеве, гори, езера. Страшни описания, друг свят = всичко, което иска едно дете. Даже, като намерих четирилистна детелина, я скрих между страниците на Граф Монте Кристо. ^^
Искам един ден да си ни премиер!
Я ме светнете за Игрите на глада Струват ли си парите, за какво иде реч, а-у?
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Някои още си го искаме това.
Аз да се похваля, най-накрая намерих "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс. Умирам от кеф. Търсих я тази книга по библиотеки и книжарници от 2-3 години и най-накрая ми падна като гръм от ясно небе в ръчичките. Дочитам си скорострелно всичко останали книги, които съм започнала и планирам да отделя много време и внимание на пътеводителя.
И спря да се върти за миг земята..
Лично на мен ми харесва, защото е лека за четене и ти се отразява като почивка от по-тежките за четене книги. Историята ми е интересна и е разказана по увлекателен начин. Книжките са по - скоро юношески. Аз лично не съжалявам, че съм си отделила парите за трилогията. Чрез образа на Катнис и Пийта е показан борбата за запазване, приятелството в лицето на Ру и Катнис, обърканото любовно състояние на Катнис. /За в момента самата тя разбра, като че ли с Гейл са един за друг, докато единствено с Пийта е било игра за оцеляване. Но нататък като цяло не знам какво стана, в процес на четене съм все още.
О, "Сияние" и "Гробище за домашни любимци" са ми любимите книги на Стивън Кинг.