Прочетох "Мемоарите на една гейша". За тия 400 страници успях много добре да опозная стилът на писателя. След като The Joy Luck Club ми направи такова хубаво впечатление откъм историите на дъщери и майки китайки, имигрилали в Щатите, имах големи очаквания и за тази книга. Затова много се учудих като видях, че писателят е американец. За сметка на това, прекрасно се е въплътил в жена, и то не каква да е, ами гейша. Гейшите не са просто проститутки, а живо олицетворение на артистични способности и красота (поне тогава). Възхищавам им се

Тъжно ми е за Nobu-san. :/

Иначе, време е да подхвана друга книга, но ще видя коя точно ще бъде тя