Тяло от книги. Не от клетки.

[BloodyDreamer]

Вчера прочетох Десет малки негърчета. Останах леко разочарована, понеже преди да прочета книгата, бях дълбоко убедена, че в нея наистина се ракзказва историята на десет малки негърчета. Не, шегувам се естествено, книгата беше превъзходна, държеше ме на нокти през цялото време, по едно време имах чувството, че и аз ще полудея заедно с героите.

СПОЙЛЕР:
Още от самото начало знаех, че убиецът е някой от умрелите. Бях убедена, че не е онзи младият, който умря първи, понеже нищо не беше казано за него, а убиецът е един от основните типажи. Не можеше и да е мис Роджърс, понеже имаше много слаба психика, нито пък мистър Роджърс, понеже той и съпругата му бяха работили в екип при убийството на господарката си, следователно той не би действал сам този път. Освен това смъртта му беше причинена от удар с брадва и то откъм гърба - нещо, което няма как да се инсецнира. Същото беше и с капитана - умира от удар в тила, няма как да го е инсценирал, поне не и сам, а той не познаваше никой от останалите. Със сигурност знаех и че не е лекарят, поради простата причина, че през цялото време всички улики сочеха към него. Щеше да е прекалено очевидно. Останаха съдията, Блор, Ломбард, Емили Брент и Вера. Когато съдията умря, изключих и него, понеже смъртта му изглеждаше автентична. Когато Блор беше премазан от статуята на мечката, ми стана ясно, че не може да е той. Вера също не беше - нямаше абсолютно никакъв мотив. Убийството на детето нямаше нищо общо с който и да било от останалите. Пък и самата авторка я изключи като вариант - когато застрелва Ломбард, тя си помисля "От жертва, станах победител." Ако беше Ломбард пък, нямаше да се "подхлъзне" така накрая и да остави Вера да му отнеме оръжието. И така, аз смятах, че е Емили Брент. И все пак нещо не ми се връзваше - тя нямаше никакъв мотив. Още повече, че през цялото време беше много хладнокръвна и стоеше настрани от всички останали - убиецът би постъпил по точно обратния начин - би накарал жертвите си да мислят, че е един от тях. Краят ми беше изключително интересен. Изобщо не бях се замислила върху възможността убиецът да манипулира някоя от жертвите по този начин. Начинът, по който съдията се самоубива също е много интересен. Цялото убийство е доста изобретателно, но имаше прекалено много неща, които опираха до късмет. Ако бях аз, нямаше да си инсценирам смъртта по този начин. И все пак - изключително увлекателно четиво. Напълно заслужено трето място в света по публикуване (след творбите на Шекспир и Библията).
КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!

И така, сега се върнах към Стършел. Първата част почти ме беше отказала, но втората ми връща вярата. Кой знае, може и да се окаже, че ми харесва.