Не следя темата, но искам да препоръчам на всички "За мишките и хората" на Стайнбек. По принцип съм по-емоционална и не се учудвам , че накрая си поплаках, но няма как да не се разчувстваш на трагичния й край. Не срещнах нито един излишен момент в тези 100 страници. Та какво може да се побере в 100 страници? Наистина докато я започнах и вече я бях прочела , но в тези 100 страници се крие чистото послание за приятелството, за доброто и злото. Уникална книга , прочетете я. Ето и един цитата : „Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното."