Наскоро прочетох "Делириум" на Лорън Оливър. Имам още една нейна книга, "Моят Св. Валентин". И двете са тъжни истории, научиха ме много за живота и любовта. Главните героини в началото за заблудени, глупави и се придържат към повърхностните си виждания или тези, които са им втълпени още от деца, но по-нататък прозират истината и преминават през промени, които променят живота им напълно. Впечатленията ми са определено добри, накараха ме да мисля за живота като нещо ценно и свято, същото и за любовта. Накараха ме да започна да обръщам внимание на малките неща и да се науча да ги ценя, защото един ден няма да ги имам и от тях ще е останал само блед спомен.

В "Делириум" любимият ми герой е Алекс, който е момчето, което кара главната героиня Лена да прозре истината за любовта, която в техния свят е смятана за болест под името "делириум". Алекс показва на Лена, че любовта е най-прекрасното чувство и че е единствения смисъл на живота. Любимият ми герой е той, заради неговата ненатрапчивост, откровеност, нежност и доброта.

В "Моят Свети Валентин" любимата ми героиня е Саманта, която е и главната в историята. Разказва се за нея и за това как тя умира, но след смъртта си се събужда в леглото си и осъзнава, че това е абсолютно същия ден, в който е умряла. Звучи странно и тя си задава хиляди въпроси за това какво е станало, защо се е събудила и т.н. Тя се събужда в петък, Св. Валентин няколко пъти в продължение на седмица и има седем дни, в които да осъзнае какво губи и защо е умряла. Нейните повърхностни виждания и ценности се изменят и тя осъзнава колко ценен е живота. Точно заради тази промяна и заради поуката, която получих от нея, ми е любимата героиня.