Оф. Много се натъжавам като чуя как някой препрочита книги. И то не защото не мисля, че е правилно, а просто защото аз самата не мога да седна да препрочитам дори любимите си книги. Просто не мога. Появява се някаква топка в гърлото и стомаха ми и не ми позволява, колкото и банално (тъпо) да звучи. Това е като любимите ми моменти - прекрасни са, обичам ги, но знам, че не мога да ги изживея отново. Случили са се и са отминали - в миналото са и там си принадлежат. Не мога да ги пресъздам отново - мога да събера същите хора/предмети, можем да отидем на същото място, но магията от първия момент ще е изчезнала. Вълшебството ще е изгубено. По същия начин се чувствам и с книгите. Не мога да я прочета отново, независимо колко много съм я харесала. Изчела съм я, прекрасна е била, усетила съм я. Но да я прочета отново е просто ужасно. Страх ме е, че ще се разочаровам, защото това, което изпитах първия път, когато я прочетох, е изчезнало. И на негово място ще се приюти някакво избледняло петно/чувство.

Само при мен ли е така? :/