Завърших я. Тъжно ми е. Лесна е за четене, бързо вървеше в едно 80% от книгата. Не е скучна. Някои действия се повтарят, но нови чувства изникват. Това, което ми направи впечатление, (макар това да е 2-рата книга, която чета от Мураками) е, че няма нищо общо с Кафка на плажа. Може би, езикът беше сходен. Но като история - нищо подобно. Norwegian Wood е секс, младостта и загубата в нея; порастването и страхът от него; смъртта и животът, който продължава; връзки, както сексуални така и просто приятелски/бащински/сестрински. Единствената сходност, която намерих с Кафка е, че Мураками не се притеснява да говори за секс и мастурбиране. Описва ги, но не е натрапчиво, нито пък много. Описал ги е такива каквито са - ествествени. В тази книга нямаше магически елементи, нямаше гатанки. Беше директна и до болка реалистична. Може би, заради това се натъжих.

Препоръчвам я.

Ще видя коя книжка ще си избера сега. Може би 1Q84 - пак негова. Така и така сме го почнали...

едит: споменава controversial themes :Д в Кафка това беше транс хората, а в тази книга това беше сексуалните актове между мъж и жена много по-възрастна.