Оооох, едва на 35 страница съм, а съм запленена!

Такъв език, такава история... Веднага те грабва. Все едно чета поезия, макар книгата да е криминален жанр.

Все още не мога да изкажа мнение освен това, че авторът знае как да пише и го прави прекрасно и увлекателно.

Един, два цитата:

"Малко по малко започва развалата. Нещата се ояждат. Размазват се. Временната се объркват. Млякото се вкисва. Нощем жиците по високите стълбове нашепват злокобни случки в ръмежа на мъглата. Водата в каналите ослепява от нечистата пяна. Кремъкът, като го удариш, не изпуска искри. Жените, като ги погалиш, не излъчват топлота".

"- Аз съм писател, аз зная повече за чувствата от вас.

- Как не! Аз съм детектив, аз зная повече за фактите от тебе. Страх те е, че един факт ще те обърка, а?"