Така да си напиша сега коментара за „Gone with the wind”.
Със страшно смесени емоции съм и не мога да изложа точното си мнение за книгата. Едно е сигурно...за мен беше крайно въздействаща....дори последните 60на страници едвам ги прочетох, понеже ситуацията стана крайно тежка.
Това, което ми хареса:
- Книгата засяга една безкрайно интересна за мен тема и една безкрайно привлекателно изглеждаща част на Америка- робството и Юга. Оцених историческата база на книгата, макар личната история на героите да беше доминантна. Видях една различна гледна точка за Гражданската война- тази на южняците-демократи и колко тежка беше тяхната съдба по време на и след войната....въпрос, върху, който не се бях замисляла никак.
- Увлекателно е написана цялата история, на разбираем език и без прекалени превземки. Действието доминираше над празните разсъждения и имаше динамика...аз предпочитам такива книги.
- Образът на Скарлет О’Хара- не ми се е случвало дори след прочитането на книгата да не мога да оформя крайно мнения за някой герой. Постоянно се лутах с мнението си за тази харизматична личност- ту жестоко се дразнех на безкрайната й лигавост, превземки, егоизъм и егоцентричност, ту й се възхищавах на оправността, силата на характера и трезвото мислене. Ту желаех и имах нужда от трагичен край за нея, ту накрая се молех животът й да се нареди най-накрая. Определено мисля,че най-големия плюс на книгата е именно образът на Скарлет.
- Образът на Рет Бътлър- едва ли има жена, за която този мъж да не е крайно увлекателен, привлекателен и интересен. Радваше ме със своята хапливост, ироничност, със способността му да чете хората и винаги да преценява правилно ситуацията. Безкрайно обаятелен и харизматичен в своята неподпpавена циничност.
Това, което не ми хареса:
- Прекаления драматизъм в последните страници на книгата, а и като цяло твърде многото смърт през цялото време. Да войната и смъртта вървят ръка за ръка, но все пак мисля,че трагизмът дойде една идея в повече.
- Имaше моменти (във втората от книгите), когато просто ми беше трудни да чета.....твърде много описание на политическата обстановка, твърде голямо внимание на Реконструкцията (то нямаше как да се мине без това, но мен ме вълнуваха най-вече личните истории на героите). Около 2 седмици влaчих тези по-безинтересни 100-200 страници, но след като ги минах не можах да я оставя.
- Има доза расизъм в книгата и вероятно събитията и отношенията между хората са изопачени, но предвид факта,че е писана през 30те години на 20те век, няма как да е иначе.
- (Лек спойлер) Най-голямото ми разочарование е съсипването на образът на Рет Бътлър в края на книгата.....това изживях най-тежко....почти нищо не остана от силната, обаятелна личност, която вярваш,че нищо и никой не може да съсипе- Скарлет О’Хара може всичко. Тази подигравка с неговия образ е част от прекаления трагизъм в книгата.
Цялостна оценка- трябва да се прочете, заслужава си. Кара те да съпреживяваш болките и радостите не героите, кара те да се ядосваш на неправдите или на глупавите действия на хората, кара те да плачеш, абе кара те да чувстваш.

П.С Аз лично бих прекръстила книгата на: „Скарлет О’Хара- наръчник за оцеляване по време на война и Реконструкция.”....Беър Грилс пасти да яде.

Днес започвам 10те малки негърчета.