За "Жената в бяло" на Уилки Колинс:

Това, което ми направи впечатление беше богатото описание на героите в книгата. Всеки един от тях беше представен на читателя страшно описателно - като се започнеше от формата на тялото, лицето и се стигне до дрехите и характера му. Особено хубаво впечатление ми направи описанието на италианците, защото то съвпадаше с това, което знам за тях - че са шумни, мургави хора; чувствителни, изразявайки всяка своя емоция гръмко с помощта както на езика, така и на тялото; боравещи си перфектно с емоциите на останалите и имайки властта да ги успокоят като същевременно наложат своето мнение/отговор по даден въпрос.

Хареса ми образа на граф Фоско, както и властта, която притежаваше. Макар да беше на страната на "лошите", той единствено успя да оцени мис Халкъм като личността, която тя беше - изящно, женско тяло, но грубовата и леко грозна в лице; силен и твърд характер; смел, непреклонящ се пред никого, досущ като мъж. Харесах Фоско и заради това, че под дебелия слой килограми и игричките със своите мишки (комичния образ на шишко), той беше човекът, който имаше власт над всички в къщата.

Историята започва бавно. Чак към 200-та страница нещата започват да стават интересни. Няма голяма динамика. Историята е предадена от всички герои в книгата, което също ми направи хубаво впечатление, тъй като успях да прочета различни гледни точки на различните герои и сама да си съставя извод относно тях и това дали ги харесвам.

Краят беше очакван. Някъде към 410-та страница разбрах за какво става дума; разбрах кой умира и кой-какво-що-къде, и желанието ми да я прочета леко се изгуби. И все пак, не останах разочарована. Историята беше правдоподобна. Забелязвам, че все пиша как книгите, които чета са били "предсказуеми". В Ад веднага успях да разгадая кои герои са в комбина; тук успях да разгадая цялата развръзка на книгата.

Хареса ми и комичният образ на Фредерик Феърли. Понякога ме караше да се смея, друг път исках да го убия. Бездействието му беше ужасно.

Препоръчвам книгата, ако имате време да я прочетете. Но не бих я поставила сред любимите си.