Приключих "Десет малки негърчета". Не мога да кажа,че съм крайно впечатлена. Не ме грабна нито с история, нито с език кой знае колко. Да, не очаквах убиецът да е този, който се оказа(да не го издавам), та това ме изненада, понеже до края си мислех,че няма да е някой от десетимата. Бързо се чете и лесно, не натоварва съзнанието изобщо. Ама пак ми липсваше нещо....повече драма ли, повече мистерия не знам и аз. И като,че ли предпочитам разяснението накрая да го нямаше....повече щеше да ми е готино да се измъчвам в догатки.
А да кажа, че песничката ме изкефи най-много от всичко:
Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното — ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега – такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”

Би трябвало да започна "Moll Flanders" сега. И някой познавач на Кинг да ми препоръча с коя негова творба да започна....не съм чела нищо.