Само аз ли имам чувството, че когато някоя книга ми е направила много добро впечатление и после някой каже, че не му харесва, един вид ми я омърсява? Кара ме да поставя под въпрос трезвеността и искреността на преценката ми. Знам, че всеки търси различни неща в дадена книга, също и че всеки намира различни неща и ги тълкува по свой си начин, но... не мога да се отърся от това отвратително усещане.

От началото на лятото съм прочела точно 17 страници от "Митове и легенди на скандинавските народи". Браво на мен. Толкова съм горда с постижението си, че няма накъде повече. А щях да чета това лято...