Тяло от книги. Не от клетки.

[ROFLWTF]

Вчера почнах "Ела в зелената долина на Р.П. Уорън." Доста бавно се чете, сложна е - всичко е адски навързано; въпреки че вчера за няколко часа минах 100 страници, но то е понеже психологическите образи на героите са многопластови и лека полека се разкриваха - това ми беше много интересно. И като стигнах в един момент, в който се разиграва и се разкрива криминална случка от типа на "май си убил човек - айде на съд да се разправяме; ама всъщност не си бил ти и т.н", много мъчно продължих да я чета... Криминалните работи изобщо не ме влекат, с изключение на книгите на Агата Кристи. Искам книга, която да набляга поне 95% на това какво става вътре в героите, например sineoko momche на J.Harris (прочела съм я преди година сигурно и все още ме държи в напрежение; още не мога да проумея какво става всъщност и чувството е такова, че ти се иска още веднъж да я вземеш в ръце и да разбереш веднъж завинаги какво става.). А да, прави ми впечатление, че книжния пазар в последно време направо прелива от криминални поредици, та затова напоследък рядко влизам в книжарница... В последно време много трудно намирам книги които да ме карат да се замисля изцяло върху това, което прочета.. или съм ги препрочела вече няколко пъти, или като прочета резюмето не ми се появява онова гласче:"Това е за теб, вземи я!" ........ Сори, ако не съм се изразила добре, не го умея добре .