Съвсем скоро приключих "Игрите на глада" на Съзан Колинс. Бях доста скептична, защото попринцип модерните популярни книги не ме впечатляват особено, но тази поредица беше уникална. А и имам електронен четец и ако не ми харесат, спокойно мога да ги изтрия и сменя, не е като с купуването на книги, където давам пари и ако не ми е интересно, на практика са загубени...
Както и да е, много ми хареса ха книгите. Прочетох и трите за по-малко от седмица. Истински плаках на края на третата (Какво да се прави, прекалено чувствителна съм... И да, лесно се разплаквам и разчувствам). А и не само там...
Преди това четох "Драконите на сломеното слънце", "Драконите на изгубената звезда" и "Драконите на изчезналата луна" - трилогия на Маргарет Вайс и Трейси Хикман. Също много интересна, част от много голям цикъл, който не е преведен, а ако го намеря на български, ще е много хубаво. Краят на трилогията пак беше тъжен. Донякъде. Или поне не такъв, какъвто очаквах, и не особено щастлив. Макар че така повече ми харесва - от известно време се чудя защо краят на всички книги трябва да е щастлив?
Ако има фенове на фентъзито тук, пробвайте книгите на Вайс и Хикман, няма да съжалявате.
Сега пак си търся някакво фентъзи, макар че се опитвам да се накарам да позабавя темпото - да ми минат изпитите, после външните оценявания, после пък имам концерти... Много ми се чете, но трябва да се концентрирам върху друго сега.