Започнах да чета "Вината в нашите звезди". Преди малко я започнах и подозирам, че още днес ще я завърша.
Историята, която авторът развива е тягостна, тежка за четене, неприятна за обсъждане и като цяло чета с буца в гърлото и намръщен поглед. Въпреки това, езикът в книгата е неприятно елементарен. На първите страници ми направи впечатление, че едно и също сравнение се повтаря отново и отново.
Действията се развиват като от тийн филм на Дисни - предвидими са, прибързани и елементарни.
Стилът на писане определено не ми харесва. Любовната история пък в книгата вече е толкова изтъркана, че мога от сега да кажа какво ще се случи в края. Продължавам да чета обаче, има нещо, което ми е интересно, но още не мога да разбера какво е точно.