Прочетох The Stranger на Albert Camus. Докато я четях, в съзнанието ми изникваше образ на даден човек от обкръжението ми, но не можех да се сетя за кой точно става въпрос. Към края на книгата, когато главния герой беше на съд и разкатаваха душата, а не фамилията му, се сетих, че въпросното лице страшно много прилича на бившия ми приятел - също толкова безчувствен. Интелигентен - безспорно, но страшно безчувствен.

Като действия книгата беше скучна. Но повдига интересни въпроси, а именно факта, че хората постоянно се опитваме да създадем логика и структура там, където те всъщност не съществуват, просто защото тези две съществителни ни дават сигурност и спокойствие. Главния герой е този, който обаче не се повлиява от нуждите на обществото. Той върши неща без причина и точно това всява смут и безпокойствие в обкръжението му, карайки ги да се чувстват застрашени.

Общо взето, авторът се е опитал да даде образ to the idea of "absurdity". Спорно е това до каква степен творбата му е красива, а не успешна.

В момента, се заемам с нещо друго. Само да го измисля. И намеря :Д