Прочетох я вчера! Ето 2 цитата, които ми направиха най-голямо впечатление:
„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството.
Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка,
която го препълва,така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.“

„Как е възможно да бъдеш чак толкова празен? — чудеше се той. — Кой те изпразва така?”

Добре, че си ги записвам. :д И един, който DisappointedDreamer беше споменала по-горе:
"Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той.
От косача няма да има и следа; градинарят ще остане там цял живот."

Въпреки, че не е моят жанр, останах положително настроена към книгата.
Сега съм се захванала с "Не без дъщеря ми"-започва обещаващо.