Чуствам огромна празнина в себе си ,която искам да споделя за да ми олекне поне малко....В ново училище съм тази година ,той е най-прекрасното момче което видях,преди него с години не можех да забравя децката си любов или каквото беше.Мислех че е добър и искрен ,попитах го когато бяхме на саме какво мисли за мен какво му е мнението за мен ,а той каза ,че съм си много-добре тоест супер , когато сме двамата се държи по-мило с мен ,а когато не сме се държи някак си по-динстанцирано което ме наранява някак си.Най-добрия му приятел този с който даже стои на един чин някак си не съм му симпатична и все ми се присмиваше и подиграваше къде зад гърба къде на яве и аз зареди приятелят му го търпях и аз се чудя защо,днес се повтори същото докато бяхме в една друга класна стая където ходим там по химия и физика има един голям скелет за да го изучаваме , и днес приятелят на този който харесвам ми се присмиваше че съм приличала на въпросния скелет нещо от сорта:Хей красавице виж се ,това си ти...не издържах вече и му казах ,че той прилича на него тъй като е и доста слаб ,пак той взе че се обиди и застана някак си страно и сериозно -засегна се.А глепавия му приятел докато си разменяхме "нежности" се хилеше тъпо и много се ядосах....после като го видях сам момчето което харесвам го заговорих а той направо ме избягваше все едно аз започнах разправията....съжалих естествено после и мисля че приятелят му ще постигне целта си -да се намразим с момчето което харесвам...аз не го мразя даже напротив дадох му химикал когато нямаше и никой не му даваше.....Боли ме от това ,че ме нарече грозна (приятеля на момчето което харесвам) , не казвам че искам момчето което харесвам да ме защити тогава от приятелят си ,но защо се смееше да не би да е съгласен ,че съм грозна?Това не е нормално! Не ги разбирам момчетат вчера ми беше толкова хубаво с него ,а днес пфф днес беше ужасен ден...