Не издържам повече да ме отхвърля...

[HollyGolightly]

Не е като да не те е предупредил, от самото начало си знаела. Предполагам ходи в евангелска църква, тоест това наистина е много важно за него. Има си принипи момчето и смята да си ги следва, ако ти самата обаче мислиш, че не можеш да живееш по този начин просто говори с него и му кажи как стоят нещата, разделете се ако трябва.
Приятелят ти не е виновен, така е отраснал, така е възпитан вярва, че това е правилно. Която и да си ти, той няма да сипромени убежденията заради теб, след като все още не го е направил, най-много да реши, че не го уважаваш достатъчно ако продължаваш да го притискаш.

[anonymous708973]

Вие пък толкова лесно ми казвате да го разкарам, защото не става въпрос за вас нали? Ако сте с човека, който ви прави щастливи (макар и не във всеки аспект) бихте ли се отказали от него с лека ръка и да загърбите чувствата си?

Не.
Сигурно не е лесно да го разкараш след година и половина, затова трябваше да го направиш на втория-третия месец.
Аз бих и го казвам с ръка на сърцето. Просто защото съм нетърпима без секс, а не виждам защо настроението ми трябва да зависи от вярванията на някого, ако те са тоооолкова различни от моите. Не мога, а и не искам да си представя какво си правила година и половина без секс и толко интимни моменти сте имали, в които си го псувала наум, че се държи като девствена деветокласничка.

[TheBeliever]

вярванията на някого, ако те са тоооолкова различни от моите

Ей това тук е трябвало да включи червената лампичка още в началото на взаимоотношенията им. Даже да оставим секса настрана, връзка между хора с прекалено различни мирогледи е обречена на провал.

[umri]

Тъй като не мога да се справя сама с проблема си, реших да се допитам до форума и се надявам да ми помогнете, защото вече съм на прага на отчаянието. Ще започна оттам, че с приятеля ми имаме вече година и половина връзка. Като всички други, и ние сме на възходи и падения, тоест имаме някои дребни пререкания на моменти, но като цяло се разбираме много добре и наистина държим един на друг. Обаче има само 1 голям проблем в цялата работа, който ме подтиска изключително много. По принцип още като се запознахме (от обща компания) в един от по-сериозните ни разговори той ми сподели, че е набожен, и че редовно ходи на църква. Не ми се видя като нещо нередно, даже го приех добре, защото аз самата нямам нищо против вярата и дори я смятам за нещо добро. Само дето не подозирах, че това ще изиграе лоша шега на връзката ни. Нещото, което ме срива тотално е, че за това време, в което сме заедно, не сме правили нищо по-интимно. Караме го само на прегръдки и целувки, а всеки по-различен опит за близост от моя страна завършва с провал. На първо време бях напълно съгласна да не прибързваме, но мина година и половина и той продължава да си кара както досега, просто нищо не предприема. Когато аз поема инициативата пак нищо не се получава. Не знам какво да правя вече, мисля че е нормално щом сме заедно от толкова време да правим секс. Всичко друго си е както трябва, досега не съм срещала друг, който да се държи така добре с мен и да ме подкрепя. И не ми е заради секса, ако беше така, досега да му бях теглила чертата. Но вече почвам да се колебая, защото смятам връзката ни за непълноценна, просто не знам как ще издържа така. Не е и като да сме тийнове, които се чудят дали са готови - даже бих казала, че според мен сме на достатъчно години - аз съм на 21, а той е на 23. Скоро има рожден ден и се чудя дали да не го изненадам поне с малка орална изненада, но ме е страх как ще реагира. Дали няма да се ядоса още повече? Ако ме отблъсне отново, не знам дали ще мога да го понеса. Какво да правя?

Май само на granger беше адекватно мнението..

Не му прави орална изненада. Ти го изкушаваш, но при силно вярващите това е едно от основните предизвикателства в живота - дали ще устоят на изкушението. Ако ти успееш да го съблазниш и той дори веднъж прекрачи моралната рамка, която си е поставил, няма да го ощастливиш, а по-скоро ще го накараш да се чувства много виновен и ще се мрази за постъпката си. Ще го направиш нещастен. Има момент, в който хората просто не издържат и се поддават, но дори да го направи веднъж и продължи да го прави, това ще го накара да се обвинява за постъпката си.

В случая нямаш голям избор. Или подхождаш егоистично и го съблазняваш, или се жените, или го зарязваш, или му изневеряваш, но последното няма да те накара да се чувстваш по-добре, а напротив. Трябваше да си помислила по-рано по въпроса.

[DarkTemplar]

Абсолютно. Тая уста за какво ти е?

За да му прави малки орални изненади.

Тоя е душевно девствен.

[marilyn]

Вие пък толкова лесно ми казвате да го разкарам, защото не става въпрос за вас нали? Ако сте с човека, който ви прави щастливи (макар и не във всеки аспект) бихте ли се отказали от него с лека ръка и да загърбите чувствата си? Обмислям да направя още един опит, както казах на рождения му ден да го изненадам с нещоо (сещате се) - но е малко рисковано, ако се ядоса как ще го понеса отново... дали е добра идеята?

Миличка, именно ако ставаше въпрос лично за мене, нямаше да го търпя. Той възгледите си няма да промени, затова аз като невярваща, не си падам по ужасно религиозни хора, разминават ни се вижданията. И не, не бих търпяла това и 2 месеца, сексът е важен за връзката, важен е и за мен, аз без секс не мога, а и не искам. За какво ми е да се лишавам, само защото някакъв си искал да се пази до сватбата.. еми не, мерси. И ти казвам- няма да се оправи. Имах една приятелка от училище, която също беше с такива възгледи като приятеля ти. И тя имаше някакви сериозни връзки, нооо никакъв секс.. И не иска и да чуе за друго. Така, че тези хора са възпитани с тези възгледи и няма да ги променят. И твоя приятел няма да се промени. Ти си глупава, че го търпиш. И повярвай ми, можеш да намериш мъж, който да те обича, уважава, да се държи добре и да те чука качествено.

[xXxPETYAxXx]

Естествено, че съм говорила с него и то не един път, но той си държи на вярата и казва, че ще се пази до сватбата. Както казах в началото си мислех, че няма нищо лошо да си е вярващ, но с времето чашата започна да прелива. А той като цяло избягваше въпросите, свързани със секса и сменяше темата, така че отначало не знаех за неговите възгледи. Вариантът с женитбата не е на дневен ред, защото мисля, че сме още прекалено млади за тази важна крачка, а и каква е гаранцията, че като се оженим няма да ми се дърпа пак, при положение, че вече година и половина си го караме така и като гледам на него му е идеално да продължаваме в същия дух. Вие пък толкова лесно ми казвате да го разкарам, защото не става въпрос за вас нали? Ако сте с човека, който ви прави щастливи (макар и не във всеки аспект) бихте ли се отказали от него с лека ръка и да загърбите чувствата си? Обмислям да направя още един опит, както казах на рождения му ден да го изненадам с нещоо (сещате се) - но е малко рисковано, ако се ядоса как ще го понеса отново... дали е добра идеята?

Мисля, че не е никак добра идея да го изненадваш така.

Не бих могла да бъда в твоето положение, просто защото не мога да издържа толкова време без секс! Всъщност, аз съм оставяла човек, с когото се чувствам добре(смис. - щастлива, подкрепяна, желана и т.н.), и то не защото не сме правили секс, а защото секса не ми допадаше/не ме задоволяваше. И периода на сексуалната консумация на връзката ни с него не издържа и 2 месеца, какво остава за 18 месеца. Пък и честно казано, никога не бих се хванала с някой толкова набожен, мен този тип хора ме отблъскват.
На тези години ти е съвсем нормално да искаш секс, а щом смятате, че сте млади за брак - съвсем не мога да те разбера?!
Като искаш се самоизмъчвай още.
Ние ти казваме решението, което виждаме, като имаш друго - следвай своето!

[Wednesday666]

Мале, тоя пич просто ме стъписа.
Не мислех, че още има такива хора. Смисъл с такъв начин на мислене и такова възпитание.
Виж, то няма лошо, че е такъв, въпросът е в това, че ти се задоволяваш с нещо, което дефакто не ти е достатъчно.
Като те гледам нито си доволна, нито всичко е окей.
Тогава за какво си с този човек?
Говорила си, опитвала си, че и сега имаш идея за "изненада".
Като знаеш, че няма да му хареса, нито ще ти оцени усилията, защо ти е да го правиш?
На него не му липсва секса, нито интимността, нито нищо подобно.
Вариантите ти ги дадоха и преди мен - или сватба, или ще късате. Е, има го и варианта да го чакаш да склони, обаче вероятността е нулева. И на него му е добре така, защото ти го обичаш и е сигурен, че ще му изпълняваш желанията, така че за какво да променя нещата?
Много лошо си направила, че още в началото не си казал край. Защото е било ясно, че рано или късно ще започне да дава отражение.

[DENKAZ]

Едните го възприемат по малко по-различен начин. Поинтересувай се и ще разбереш.

Достатъчно съм се поинтересувал, когато е трябвало.