Един от любимите ми цитати на една не толкова любима историческа личност.


Темата ми е насочена и към двата пола. Доколко сте готови да се поровите в личната кореспонденция на партньора си? Ще ви помоля да бъдете максимално искрени и наистина да помислите малко преди да отговорите. Първоначално всеки казва "неее, аз му/й имам доверие, не бих никога, това е ужасно!", обаче все пак отвътре не ви ли човърка нещо да прочетете тук-там какво точно пише? (тук разбирайте смс-и, скайп, фейсбук и подобни) Дори причината в повечето случаи да не е "недоверие", а просто любопитство.

Смятате ли, че е по-добре да знаете абсолютно всичко или по-скоро някои неща не бива да бъдат разкрити?

Съществува ли понятие "безрезервно доверие"? Можете ли наистина да се доверите на някого дотолкова, че да му вярвате на 100% без капчица съмнение дори? (тук може да се разгледа и не само в аспекта любовна връзка)

И, не е ли наистина проверката висшата форма на доверието?