"Проверката е висша форма на доверие"

[Violenza]

Един от любимите ми цитати на една не толкова любима историческа личност.


Темата ми е насочена и към двата пола. Доколко сте готови да се поровите в личната кореспонденция на партньора си? Ще ви помоля да бъдете максимално искрени и наистина да помислите малко преди да отговорите. Първоначално всеки казва "неее, аз му/й имам доверие, не бих никога, това е ужасно!", обаче все пак отвътре не ви ли човърка нещо да прочетете тук-там какво точно пише? (тук разбирайте смс-и, скайп, фейсбук и подобни) Дори причината в повечето случаи да не е "недоверие", а просто любопитство.

Смятате ли, че е по-добре да знаете абсолютно всичко или по-скоро някои неща не бива да бъдат разкрити?

Съществува ли понятие "безрезервно доверие"? Можете ли наистина да се доверите на някого дотолкова, че да му вярвате на 100% без капчица съмнение дори? (тук може да се разгледа и не само в аспекта любовна връзка)

И, не е ли наистина проверката висшата форма на доверието?

[granger]

Позволявам му на него да ми рови в нещата,той не пожела, не ги прочете. Аз също не искам да ги чета. Смятам,че не е здравословно да знам всяка една малка подробност за него. Знам,че не е девствен,знам че е харесван от много жени и е бил с достатъчно, но не ми пука за такива подробности. Не искам да се тормозя с излишни неща,стига ми ,че е с мен,показва и всеки ден ,че ме обича. Признавам си минавало ми е през главата в началото да му човъркам из нещата,но след това осъзнах ,че е мега глупаво спрямо мен самата.

[xXxPETYAxXx]

Никога не съм я разбирала тази сентенция.
Та, оставала съм "насаме" с лаптопа му(свързан с ФБ в един от подпрозорците), обаче се сдържах да не ровичкам там. Дори и не съм го погледнала, просто си отворих другия браузър и се вписах в моя фб.
Не отричам обаче, че имаше нотка любопитство да надникна, но като си помисля, че на мен би ми било неприятно да ми се рови из нещата, когато ме няма(т.е. скришо) и се овладях.
На бившия ми съм ги правила тези номера, резултатите не бяха добри.

[li0n]

Такова понятие "пълно доверие" според мен няма. Просто не мога и не мога да се доверя на 100% на когото и да било.
Но пък чак да ровя... правила съм го, де, не отричам, но в последствие разбрах, че е напълно безсмислено, всеки си има право на лично пространство, в което аз нямам място.
Нито съм искала паролите на някой от приятелите ми, нито нищо. Ако сме имали разногласия - показвали са ми нещата така, както са, но да ровичкам без те да знаят и да чета чатовете им с други хора - не.
Смятам, че всеки си има местенце, в което не мога да присъствам и не се натрапвам.
Не се доверявам лесно, но и не мисля, че това е начинът, по който да се увериш, че нещо е окей.
Все пак имаме усти, можем да си обясним нещата, не е правилно да нарушаваме личното пространство на който и да било.

[sexa_na_kompleksa]

Не смятам, че проверката е висша форма на доверие. Както каза lion, не е това начинът.
Иначе съм му чела смс-и, но пред него, и то не от липса на доверие, а от любопитство. И двамата знаем страшно много за миналото на другия, но не само за бивши, а и за всичко останало. Като ми разказва някакви неща от детството си, ми става толкова миличко и сладичко. : )) ;д И си имаме пълно доверие един на друг, много пъти сме си говорили на тема изневяра, и двамата сме съгласни, че ако един от нас си намери друг партньор, първо, ще се разделим и после ще правим каквото и да е било.

[xoxi]

Ако има доверие, не виждам защо ще е проверката. Ако има проверка, няма достатъчно доверие. Ако си напълно сигурен в даден човек, няма да изпитваш нужда да се ровиш в личните му неща, без негово знание. Ако само си внушаваш, че изпитваш огромно доверие в него, но тайничко вътре в себе си (без да го признаваш) изпитваш нуждата да видиш с очите си, че човека до теб е прототип на Дева Мария, то това за мен а абсолютен антоним на думата "доверие".
Никога не съм се ровила в профилите на приятеля ми в онлайн пространството, не съм му ровичкала в телефона и не съм изпитвала нуждата да го проверявам. Той мен също. Ако някога го направи, би ми станало много обидно.

[marilyn]

Няма 100% доверие, има 99%. (като цяло в човешките отношения)

Не бих ровила в ничий профил, скайп, телефон. Защото не е етично, защото е грозно, защото не искам. Както не бих чела смс-ите примерно на приятелка, така и Неговите не бих.

Ако имам някакво съмнение относно нещо или искам да знам- ще питам него, а няма да тръгна да му ровя из компютъра или телефона. И е взаимно.

[Blab]

включвам се към общия глас.
ще добавя за себе си само малък нюанс - вярвам, че трябва да има недоизказани/недоизяснени неща, да остане място и за илюзията/въображението, за да бъде едно нещо красиво. всичко прозаично е плътско, ниско и т.н. в тази смислова редица;

в телефони, профили и прочее не ровя! но не се доверявам никому. никога. от време на време свалям гарда, но обикновено бързо го връщам обратно. хората генерално не заслужават доверие. твърде театрално е всичко и е редно да се пазя/им. т'ва е.

[Wednesday666]

Не съм ровичкала, нямам желанието, никога не съм го имала.
Може би, защото съм донякъде сигурна в него.
Сигурна в отношенията, които има с мен.
А и ако някой ден реши да направи нещо, аз не бих могла да го спра.
Едното четене на някаква кореспонденция би могло да загатне за нещо, задаващо се, но ако веднъж е тръгнало, значи е имало сериозна причина и аз вече не мога да го спра.

Иначе, лаптопа ми е оставал в него за един цял ден, без аз да съм там и със вписани скайп, фейсбук и т.н.
Той казва, че не е чел и направо е излязъл, но и да е чел, за мен не е проблем.
Защото аз всичко му казвам, нямам какво да крия и искам да е наясно, че аз съм само с него.

[anonymous708973]

Очаквано темата се напълни със заблуждаващи себе си отговори...

По-късно ще пиша, че уча... уж.

[feikk]

Как пък всички сте толкова морални.
Аз пък съм ровила в скайп, в телефона, даже и в регистрацията на покера. И кво - тва не значи, че не го обичам или че мисля, че върши нещо. Той също ми има паролите почти навсякъде. Понякога е хубаво да видиш какво мисли човека до теб, отстрани, не от неговата уста, а да видиш един вид през неговите очи. Не виждам нищо лошо.


Свободата и личното пространство не се изразяват в паролите и не съответстват на интернет пространството, според мен.

[SisiStrange]

Не знам доколко това е свързано с доверието въобще. Аз не виждам така нещата. Но не ми харесва като цяло да чета чужди неща. Преди време ми се случи да ми четат чатовете и да ми вдигат скандали за разни глупости. В интернет всичко изглежда различно. Случвало ми се е да си пращам мечки с момиче, което има аватар с момчешка снимка (чисто приятелски, за направена услуга) и едва след месеци имаше драматично разкритие пред мен, че знаел какви ги върша и да не съм се правила, че знам какво е обич и вярност. Е, няма такава идиотщина. Мазохистично е да гледаш с кого, какво и как си пише. Никога няма да знам дали аз не влагам лъжливи представи в нещо простичко.

Има и нещо друго. Някак ми харесва идеята, че си седя пред компютъра му с всички отворени сайтове с предполагаема свръх лична информация и не се ровя за нищо. Харесва ми да бъда човек, на когото може да се има доверие. Дава ми душевен мир, какъвто "разкриването" на папките и чатовете му никога няма да ми даде.

Може би единствения случай, в който бих разбрала подобни проверки е, ако има сигурни индикатори, че има друга, а ме лъже (ама наистина сигурни, така да съм на 99% сигурна и да ми остава един едничък мизерен процент съмнение). И тогава пак вероятно не бих прибегнала до точно този тип проверка.

[Hayashi]

Аз съм му "ровила" в личната кореспонденция, но изобщо не е било с цел да хвана когото и да било в крачка. Имам му паролата както за скайп и фейсбук, така и за пощата. Той също има моята. Много пъти ми се е налагало когато не мога да проверя нещо да помоля някой друг близък човек. Когато ми е било скучно и ме е оставял сама с неговия лаптоп почвам да разглеждам папки със снимки и т.н. Не ме е набил още. Но пък той беше изровил едни стихотворения от моя лаптоп, които въобще не исках да вижда, ама голяма работа станала. Не е като да ги е видял непознат човек. Впрочем, мисля че приятелят ми е достатъчно умен и че дори и да е решил да кръшка едва ли ще вземе да си кореспондира през същия телефон, фейсбук и т.н.

Естествено, че съм му давала телефона си, както и той ми е дал моя. Не го разбирам това с личното пространство, особено пък като става въпрос за връзка продължила повече от няколко месеца.

Да не говорим, че нито той, нито аз разбираме езика, с които си комуникираме с приятелите. Хвърляла съм някой поглед на разни разговори, но защото той ме е оставял. Той също го е правил и нямам против. В интерес на истината, досега не ми беше хрумнало да му влизам в каквито и да било профили ей така само да проверя, че всичко е наред.

Пълно доверие, не мисля че може да имаш у някой. Въпреки че аз съм убудена, че той никога не би си позволил да ходи с две момичета едновременно, за много други неща му нямам чак такова доверие.

Едит: Бях погледнала един разговор с най-добрия му приятел където си говореха за мен и ми стана много мило. Аз съм ужасен човек!

[AliceSw]

Из чужди мейл-и, профили, телефони не ровя.

Не защото вярвам на някого толкова, защото са ми го правили на мене. Знам колко смотано ми беше след това. Това са лични неща. Никой няма право да знае всичко за някого, дори и да му е дадено това право, не значи, че е нужно.

Имам пароли за социални мрежи и мейли, вземала съм ги, защото е имало нещо, което ми трябва. Имам постоянен достъп до личен комп, само телефона не мога да ровя. Не съм и поглеждала - все тая е...

Аз ако тръгна да правя нещо нередно, няма да ме разберат, няма да ми намерят съобщенията/ чатовете/ снимките. Повечето хора около мене разбират достатъчно от компютри, за да правят всичко, което мога и аз, като са решили да крият нещо...

[ameli]

Той сам ми е пращал СМС-и и хронологии с други хора. Повече не желая да се ровя, а каквото искаме си го показваме или се питаме ако има съмнения, но никой не е тръгнал да чете без знанието на другия.
Не смятам, че трябва да се знае абсолютно всичко, а и понякога единия остава с разбити представи за човека до себе си.
Безрезервно доверие за мен няма, поне някакво съмнение трябва да има, не можеш да сляпо да вярваш на всичко. А проверката е висша форма на мазохизъм.

[r0073x]

Мислех, че мога да ѝ имам пълно доверие на бишвата. Тя си беше оставила facebook вписан в друг browser у нас и не бях пипал месеци наред, нищо че смятах, че криеше нещо от мен през това време. Една вечер просто не издържах и реших да ѝ "преслушам" личните съобщения във fb, надявайки се, че няма да прочета нищо ново и всичко ще е така, както ми казваше че е било (за един точно определен период от време, в който бяха ставали неприятности). Останах разочарован (не става на въпрос за изневяра, ама за тъпи постъпки, които не отиват на едно момиче, което е обвързано и то сериозно), повдигнах ѝ въпроса, защо е крила от мен и накрая излезнах аз виновен - че съм чел, и че аз съм бил тоя, който скапал доверието на другия - facepalm.
Май и тя ми беше чела личните съобщения във фб (което мен не ме бъркаше, по простата причина, че не криех абсолютно нищо от нея), защото бях ходил да се изкъпя, а тя беше у нас, и като се върнах, видях, че browser-ът беше отворен на страницата с личните ми съобщения във фб (а аз нямам навика да отварям тази страница - пиша си с хората направо през чата). Не ме бъркаше, вече казах причината

Както може да се разбере от първия абзац - да, аз съм съгласен с тази Сталинова мисъл. Ако всичко беше така, както тя ми беше разказала, щях да съм убеден, че не крие нищо (или нищо важно, което би имало значение за мен) от мен и повече нямаше да подлагам някои нейни думи на съмнение. Но тя доказа, че аз не мога да ѝ вярвам на 100% (интуицията ми, за съжаление, беше права)

[Deadlock]

Постоянно си ползваме един на друг лаптопите и ни се струва естествено да си проверяваме фейсбука, скайпа и мейлите взаимно. Често се чува "Еди-кой-си ти пише еди-какво-си"; "Ок, кажи му блабла". Чела съм му чатове много пъти. В миналото се е случвало да злоупотребявам, търсейки нещо гнило и четейки цялата хронология с някое момиче примерно. На този етап съм напълно убедена, че няма да намеря нищо, с което да се самонаранявам. Но пак чета чатовете му от време на време, любопитно ми е, интересен ми е. Приели сме го за нормално и не ни пречи.

[umri]

Позволявам му на него да ми рови в нещата,той не пожела, не ги прочете. Аз също не искам да ги чета. Смятам,че не е здравословно да знам всяка една малка подробност за него. Знам,че не е девствен,знам че е харесван от много жени и е бил с достатъчно, но не ми пука за такива подробности. Не искам да се тормозя с излишни неща,стига ми ,че е с мен,показва и всеки ден ,че ме обича. Признавам си минавало ми е през главата в началото да му човъркам из нещата,но след това осъзнах ,че е мега глупаво спрямо мен самата.

"знам, че не е девствен" означава, че все още стискаш краката?

[granger]

Не , не си ми чел много мненията.
Казах го във връзка с това,че не очаквам да не е имал партньорки. Знам,че много и в момента му се точат ,нищо че е с мен.Но и съм се убедила,че няма друга/и и не смятам,че е редно да му човъркам наляво надясно,както аз съм искрена с него, така и той с мен.

[shmatarok]

Ако кажа, че не съм ровила в чужди телефони и фейсбуци, ще излъжа. Само че в случая не става въпрос за гадже, а за сестра ми, която започна да откача, като я удариха хормоните и почна да прави мизерии. Та, в тоя случай смятам постъпката си за напълно оправдана.
Като бях с първия си приятел честно казано много исках да му прочета чатовете и съобщенията, защото му се носеше известна слава, а и бях любопитна дали и с останалите общува така, както общуваше с мен. Още повече, че и бяхме далеч един от друг през повечето време и нямах представа какви ги върши, можех само да предполагам. За добро или за лошо, останах си само с искането и няколко неуспешни опита да изкопча пароли . Няколко години след това друго мое гадже прочете всичките ми съобщения и чатове и започна да си прави грешни изводи, които в крайна сметка доведоха до много проблеми и раздяла. От тогава разбрах, че е по-добре да не си бутаме носа в някои работи, защото нещата не винаги са такива, каквито ни изглеждат на нас. Освен това най-вероятно би ме хванало срам, ако някой ми прочете съобщенията някъде, такива дебилщини има просто, че.... :Д Не е до доверие или липсата на такова, просто за мен това си е лично и искам да си го ползвам сама. Аз уважавам правото на гаджето ми да си има свое собствено лично пространство и време, които да разпределя както той си намери за добре, и искам същото и за себе си. Не искам някой да ми седне на компютъра и да започне да рови из снимки и съобщения и след това да ми държи сметка какво и що и да се опитва да ми казва по какъв начин да общувам с приятелите си или какви снимки да пазя. И както казах, това не означава, че съм длъжна непременно да му имам 100% доверие или той на мен, просто лично за мен не си заслужава да хабя толкова време, ресурси и нерви да дълбая на място, на което много-много работа нямам и очаквам същото отношение в отговор.

[ForzaFelipe]

Ако имаме проблем или ако имам чувството че крие нещо от мен и получа възможност,ще проверя,няма да лъжа.Случвало ми се е,една бивша беше си забравила фейса включен в нас,проверих и така разбрах,че нямаме бъдеще с нея и тя самата криеше от мен,че чувствата й не са вече същите,ако не бях погледнал,щяхме сигурно със седмици още да се залъгваме че всичко е наред...Не съм от хората който са недоверчиви,принципно никога не бих го направил ако нямам сериозен повод и това ми беше единственото такова изпълнение за което честно казано не се гордея..

[TheBeliever]

Случвало се е да прочета някое фейсбук/скайп съобщение когато ползвахме един компютър. Не защото съм ровила целенасочено, а защото прозорецът със съобщението е бил отворен. Вероятно и на него му се е случвало.

Влизала съм му в пощата по негови инструкции, за да му продиктувам еди-си-какво. Ползваме една и съща (малоумна) парола за почти навсякъде. Влизала съм му във фейсбука, за да му сменям relationship статута защото той в момента играеше игра, а искахме да извъртим номер за първи април. Има ужасният навик да не си взима телефона като слиза до магазина. Минавало ми е през ума, че в такива моменти имам иделната възможност да ровя на воля, но просто не ме привлича идеята.

Знам за поне един случай, в който съм сигурна, че ми е чел съобщенията във фейсбук. Стана ми смешно като разбрах. Винаги съм си мислела, че ще бъда адски обидена в подобна ситуация, но всъщност се развеселих. Може би защото наистина не е в негов стил и само представата за това ме разсмива.

В заключение - при пълен достъп до личната му кореспонденция не намирам смисъл в това да се ровя. Може би ако очеизвадно се опитваше да я скрие от мен, бих била по-любопитна.

И не, проверката не е форма на доверие. Проверката е признак за несигурност. Ако някога почувствам несигурност в отношенията си с него, може и да го "проверя". Но като се познавам, това би била доста крайна мярка.

[umri]

Не , не си ми чел много мненията.
Казах го във връзка с това,че не очаквам да не е имал партньорки. Знам,че много и в момента му се точат ,нищо че е с мен.Но и съм се убедила,че няма друга/и и не смятам,че е редно да му човъркам наляво надясно,както аз съм искрена с него, така и той с мен.

Точно щото съм ги чел, се учудих и се замислих дали спомените от твоите коментари са ми правилни, или съм се объркал.

[granger]

Кофти интерпретация в тоя случай.

[umri]

Кофти интерпретация в тоя случай.

И от моя и от твоя страна. Квит, др. Лектър?