"Проверката е висша форма на доверие"

[granger]

Е тва имах предвид! Квит,г-н в заплашителна бойна стойка!

[anonymous708973]

Ползваме една и съща (малоумна) парола за почти навсякъде.

ЕБАСИ, колко е миличко! <33

Първо, "Проверката е висша форма на доверие" е малоумен цитат, мислила съм, въртяла съм го, е, не мога да загрея логиката. Може и в мен да е грешката.

Не съм нездравословно ревнива, но пък съм страшно любопитна. Обуздавам си поривите обаче. Нямам му парола за където и да е. Случвало се е да чета нещо, но са били ситуации, в които той е в другата стая, някой му изписка по скайп, отворя да видя и предавам после. Забавно ми е да чета хронологията с тия от курса му - за половин ден - 1000 съобщения :ДД

Влизала съм му в профила във форума преди да се запознаем. Малко ми беше виновно, де, ама много интересно :д
Имаше бъг по форума и .. да :д
Но

не от липса на доверие, а от любопитство.

Любопитно ми беше дали е такъв за какъвто се представя и каква информация за него мога да получа от тия съобщения, щото на практика нищо не знаех. Виждаше ми се нечестно и исках да изравня резултата :д

Би ми било... оф, супербеден речник вадя, но... интересно да чета за някви минали неща, просто защото знам ужасно малко. (което отново е меееганечестно)
Смятам, че и той би се зачел. Аз нямам проблем с показването на имейли (за Бога, кой използва имейли за лична кореспонденция), скайп, фейсбук, смс-и. Ако иска, бих дала и бих отговорила на въпроси, стига да не търси под вола теле.

вярвам, че трябва да има недоизказани/недоизяснени неща, да остане място и за илюзията/въображението, за да бъде едно нещо красиво. всичко прозаично е плътско, ниско и т.н. в тази смислова редица;

Много добре казано!
Ама ако може да ми бъде премълчано по елегантен начин, а не аз да питам нещо и насреща да ми се мълчи или сучат локуми.

[umri]

^Аре, бе. Ти най-много знаеш.

Е тва имах предвид! Квит,г-н в заплашителна бойна стойка!

b-b-b-b--b-b-bb-b-b-b-badr hari

[HollyGolightly]

Имала съм много възможности да му прегледам пощата, фейса или съобщенията,особено сега ,когато телефона му е у нас, но това ще ме накара да се чувствам виновна. Правя го по-скоро от добро възпитание, отколкото заради доверието , което му имам. Facebook е бил отворен много пъти на моя компютър , но никога не съм го отваряла. За скайп няма смисъл дори да говоря, там има 4ри абоната , два от които съм аз Не твърдя, че знам всичко за него, но това което ме интересува го знам.
Иначе ако той поиска, нищо не бих скрила, бих му дала с удоволствие да ми разгледа акаунтите където и да било.

[granger]

^Аре, бе. Ти най-много знаеш.


b-b-b-b--b-b-bb-b-b-b-badr hari

Ще го знам вече.
Иначе тая тема е малко , един вид, Любопитството уби котката.

[Violenza]

Любопитството уби котката.

Като цяло се разви в доста различна насока, както и предполагах.

Не ставаше дума за ревнивци, които искат да четат всичко възможно на половинката си, защото винаги се съмняват.

Доверието беше разгледано много претупано, основно там бих наблегнала. Ще пиша и аз по някое време.

[x7aZzy]

Мисля, че Сталин има предвид различен вид "проверка".

Както и да е - подобни комунистически маниери възпитават воайорски тип мислене.
Проверката не е форма на доверие. Камо ли висша.

"Доверието е висша форма на проверка" - това е нещо друго вече.

[granger]

Като цяло се разви в доста различна насока, както и предполагах.

Не ставаше дума за ревнивци, които искат да четат всичко възможно на половинката си, защото винаги се съмняват.

Доверието беше разгледано много претупано, основно там бих наблегнала. Ще пиша и аз по някое време.

По-скоро го казах в смисъл , че липсата на доверия,желанието за човъркане , убива връзката.Особено,ако "наблюдавания обект" разбере и загуби пълно доверие в теб.
Все едно ФБР се изказа

[tori]

Знаем си всички пароли и така нататък. Препрочитам единствено нашите чатове и смс-и, защото аз не пазя всичкизаради технически причини. Няколко пъти съм чела някакви лигавщини с най-добрия му приятел и с братовчедите ми. Против съм, защото е грозно и изглежда сякаш му нямам доверие. Нямам против да ми гледа нещата, както и той е съгласен ама не си ровим.

[Niakoitam]

Ами някак би ми станало неудобно да го правя.Не би ми станало особено готино и ако на мен ми го правят особено пък ако нямат повод за това.Човек трябва да си има и малко абсолютно лично пространство.Не би ми станало особено конфортно да знам,че някоя ревнивка може да ми извърти думите на 180 градуса и да започне да ми прави сценки.Пък и не е като всички тези неща да не могат да се трият.За това съм да си споделяме всичко,но не и насила.Виж тоя вариант на проверка като от една картинка ми харесва.Заставаш в някое завдение на десетина метра зад гаджето.Звъниш и и я питаш къде е.И ако като в картинката ти отговори: "Тамън си легнах",значи може да съм сигурен,че въобще не заслужава доверието ми.Много мразя да ме лъжат. А доколко ми има доверие.Всъщност може би добра идея за изпробване е да си оставя включен фейсбук и да отида на някъде наблюдавайки я без да ме вижда.Тръгне ли да ми ровичка из нещата работата е ясна

[bloodyF]

Доколко сте готови да се поровите в личната кореспонденция на партньора си? -доста, и то не от недоверие, ами от пусто женско любопитство (това ще ме убие някой ден)
обаче все пак отвътре не ви ли човърка нещо да прочетете тук-там какво точно пише? (тук разбирайте смс-и, скайп, фейсбук и подобни) -скайп няма той, фейсбук много-много не ползва, но бих се изкушила да погледна съобщенията, на телефона му гледах наскоро (без негово знание и разрешение)-беше изтрил всички смс-и освен 3, разбирайте че аз съм му пращала поне 20-тина откакто сме заедно-и тях също.
Дори причината в повечето случаи да не е "недоверие", а просто любопитство.-второто в повечето случаи!

Смятате ли, че е по-добре да знаете абсолютно всичко или по-скоро някои неща не бива да бъдат разкрити?-не е хубаво да знам всичко, но винаги има едно дяволче ,което ме ръчка:абе, айде питай това, айде виж онова и т.н.

Съществува ли понятие "безрезервно доверие"? Можете ли наистина да се доверите на някого дотолкова, че да му вярвате на 100% без капчица съмнение дори? (тук може да се разгледа и не само в аспекта любовна връзка) - не!
В днешно време за мен на никого не можеш да вярваш; всеки ми е предавал доверието в даден етап от приятелството/връзката ни. Включително родната ми майка.

И, не е ли наистина проверката висшата форма на доверието?-май,май има нещо такова, иначе ако му кажа "дай да проверя" и не даде-ще крие нещо, ако проверя ще съм спокойна и ще ми мине гложденето отвътре

за да не двойно-стандартствувам: аз съм му разрешавала да ми гледа смс-и, хронология, снимки на телефона и той си е разглеждал с голям интерес, същевременно съм го питала да ми даде-не ми е давал, затова когато ми се отдаде възможност проверих. Е, нищо не намерих, но се успокоих душевно.

[DisappointedDreamer]

за да не двойно-стандартствувам: аз съм му разрешавала да ми гледа смс-и, хронология, снимки на телефона и той си е разглеждал с голям интерес, същевременно съм го питала да ми даде-не ми е давал

Добре, и ти си заедно с този човек, защото.....?

[granger]

Маги,don't start it, we had THE conversation

[feikk]

Добре бе, би било грозно да им четете нещата, обаче сто процента половина писали така, държат да знаят постоянно или през повечето време къде е гаджето им, какво прави и с кого. Айде после претенциите за свобода, доверие и тнт.....

[granger]

Аз съм пример за това,че никога не съм му държала сметка къде е. Той ми казва после - бях еди къде си, с еди кой си,не щото държа да ми води отчет,а защото обичам да си говоря с него и си разказваме как ни е минал деня.

[DisappointedDreamer]

Маги,don't start it, we had THE conversation

Какво Маги? Питам просто.

[xXxPETYAxXx]

Добре бе, би било грозно да им четете нещата, обаче сто процента половина писали така, държат да знаят постоянно или през повечето време къде е гаджето им, какво прави и с кого. Айде после претенциите за свобода, доверие и тнт.....

Въобще не "държа" да зная!
Едно е да си споделяш ежеднението, съвсем друго е да държиш сметка на някого и да изискваш от него да ти разказва всичко дословно!

През повечето време не го знам къде е, с и с кого е. Той мен също.

[granger]

Какво Маги? Питам просто.

Споко ,бе, майтап си правя. мЪного е обширна тая тема

[TheBeliever]

Добре бе, би било грозно да им четете нещата, обаче сто процента половина писали така, държат да знаят постоянно или през повечето време къде е гаджето им, какво прави и с кого. Айде после претенциите за свобода, доверие и тнт.....

Ама, да бе, 1000%.

Аз на майка си не давам да ми държи сметка за това къде и с кой съм, какво остава да позволя такова нещо във връзката си.

[Violenza]

На мен ми е трудно да отговоря в собствената си тема.

Крайно, крайно недоверчив човек съм. Обичам да се бъркам, факт. Не ми пречи той да се бърка също. Доверието без проверка, за мен, е само една хипотеза.

Може би единствените хора, за които бих казала, че имам въпросното 'безрезервно' доверие са родителите ми. Колкото и жестоко да съм се карала с тях за много неща, наистина знам, че каквото и да стане, те ще са зад мен.
Не мисля, че мога да имам чак такова доверие на мъж някога. Това въобще не означава обаче, че винаги бих се съмнявала или че постоянно ще ровя наляво и надясно. Не.

Аз лично съм проверявала фейсбук и скайп, нищо не съм намирала и не съм ги гледала с тази цел, защото съм се съмнявала в нещо, беше баш чисто любопитство. Имам му паролите навсякъде, сам ми ги е давал по разни причини, без аз да съм ги искала. Лесен достъп до телефона му също имам. Той има същите неща, но съм убедена, че не би седнал да гледа каквото и да било. Просто си е такъв.

Не го разбирам това обаче "държането на сметка кой къде е". За мен е абсолютно нормално да знам къде и с кого е. И знам. Общо взето като се чуем в края на деня, без грам "задължение", просто си разказваме как е минал денят ни. Моят в университета, неговият на работа. Точно обратното не ми се вижда нормално, да не го знам къде е, с кого е и какво прави или пък той мен да не ме знае. Бих го приела за държане на сметка, ако тръгне да ми ограничава свободата или аз неговата, което няма да стане.
Като цяло правилата в една връзка ги определят само двамата съставящи я.

Също мисля, че наистина има неща, които по-добре да останат скрити. Грешната интерпретация на нещо незначимо може да доведе до много сериозни разногласия в една връзка. Не подкрепям лъжата обаче. То като цяло тук е мноооого тънка границата между двете и без конкретна ситуация ми е трудно да говоря.

x7aZzy, темата и цитата нямат нищо общо със Сталин и социализма.

[Wednesday666]

Добре бе, би било грозно да им четете нещата, обаче сто процента половина писали така, държат да знаят постоянно или през повечето време къде е гаджето им, какво прави и с кого. Айде после претенциите за свобода, доверие и тнт.....

Глупости.
Нищо такова няма.
Това, че си говорим за това кой къде е и какви ги върши/или е вършил през деня, не означава, че искам постоянно да знам къде е, нито е същото като да му държа сметка.
Ако иска, ще ми каже. Ако не иска - значи има защо и аз нямам правото да човъркам там, защото това си е неговото лично пространство.

[TheBeliever]

Не го разбирам това обаче "държането на сметка кой къде е". За мен е абсолютно нормално да знам къде и с кого е. И знам. Общо взето като се чуем в края на деня, без грам "задължение", просто си разказваме как е минал денят ни. Моят в университета, неговият на работа. Точно обратното не ми се вижда нормално, да не го знам къде е, с кого е и какво прави или пък той мен да не ме знае. Бих го приела за държане на сметка, ако тръгне да ми ограничава свободата или аз неговата, което няма да стане.

Едно е вечерта да си разкажете на кой какво му се е случило през деня, и съвсем друго да държиш да знаеш във всеки един момент къде и с кой е, и какво прави. Едното е споделяне, другото е вманиачаване.

[Rosiita98]

Нека и аз да си призная.. чела съм му смс-ите не веднъж, докато не е бил в стаята, а дори и когато е бил, просто от чисто любопитство не защото му нямам доверие и в крайна сметка разбрах, че от това смисъл няма... Ако наистина е искрен с теб той ще ти каже, дори и ако има друго момиче.. Не си натоварвайте главиците.. повечето пъти няма за какво..

[pandabear]

Безрезервното ми доверие получават единствено родителите ми и от части брат ми. Другите- колкото и да съм мила и добра с тях повече от 50% не им давам. Дори най-добрият ми приятел получава около 98%.

При бившия ми нещата бяха малко по-различни обаче. Етапът "любопитство" премина в ровене из профила му във ФБ. само. Но това беше месец, преди да тръгнем. За по-малко от година той успя да спечели пълното ми доверие. Мислех, че това е почти невъзможно да се случи, но се справи. Не е имало никакви изцепки като ровене из телефона, компа, скайп, поща и тн. Ако нещо ни вълнува силно, просто сме си задавали доста директни въпроси относно животите ни и никога не сме си премълчавали за нищо. Общо взето единственото "правило", което си бяхме наложили е да не си говорим за бившите. Но дойде един период, в който започна да става доста ревнив. Не го правеше натрапчиво и дразнещо, но определено си личеше, че в някои ситуации се напрягаше доста. Когато го питах какво не е наред, той ми каза, цитирам: "Ами, излъгах те за едно. Всъщност съм безкрайно териториален. Обикновено не го показвам, но имам голямо чувство за притежание и дори тривиални неща могат да ме накрат да искам да убивам хора. Не знам дали е някаква неувереност у мен или просто страх да не те загубя, но ако излизаш някъде с John, да знаеш – John must die. Това разбира се не значи че ще те ограничавам по какъвто и да е начин, ни най-малко, просто обичам да знам, че моето си е само мое." В началото ми прозвуча адски страшно и ми стана доста тъпо, защото имах чувството, че ми няма доверие, пък не съм му дала поводи да е така. Но с времето започнах да го разбирам. Аз като цяло не съм особено ревнива, бих казала умерено. Единственото, което исках да знам е къде ще ходи и към колко горе долу мисли да се прибере. Информацията за мен е изключително важно нещо. Чувствам се по-сигурна и спокойна, когато я притежавам. Такава съм си, какво да направя... Не го приемам като да съм му държала сметка за нещо и тн. Пък и той също нямаше нищо против това.

Абе, като цяло съм на мнение, че има ли любов и доверие, придружавани от уважение и баланс то една връзка има по-голям шанс да просъществува по-дълго.

[Azoria]

Доколко сте готови да се поровите в личната кореспонденция на партньора си?

Доколкото ми е любопитно и доколкото ми позволи. Въпреки че не мисля,че не би ми позволил.

Смятате ли, че е по-добре да знаете абсолютно всичко или по-скоро някои неща не бива да бъдат разкрити?

Смятам, че докато сме заедно не трябва да има спестени неща. Споделянето дори на малките незначителни случки ме сближава доста с хората, което във връзката си е голям плюс.

Съществува ли понятие "безрезервно доверие"? Можете ли наистина да се доверите на някого дотолкова, че да му вярвате на 100% без капчица съмнение дори? (тук може да се разгледа и не само в аспекта любовна връзка)

Човек дори на себе си не може за всичко да има 100% вяра , да не говорим за друг. Мога да имам доверие и да разчитам на някого, но винаги си имам едно на ум.

И, не е ли наистина проверката висшата форма на доверието?

Всъщност 100-те процента понякога идват именно след въпросната проверка.