"Проверката е висша форма на доверие"

[feikk]

Добре бе, би било грозно да им четете нещата, обаче сто процента половина писали така, държат да знаят постоянно или през повечето време къде е гаджето им, какво прави и с кого. Айде после претенциите за свобода, доверие и тнт.....

[xXxPETYAxXx]

Добре бе, би било грозно да им четете нещата, обаче сто процента половина писали така, държат да знаят постоянно или през повечето време къде е гаджето им, какво прави и с кого. Айде после претенциите за свобода, доверие и тнт.....

Въобще не "държа" да зная!
Едно е да си споделяш ежеднението, съвсем друго е да държиш сметка на някого и да изискваш от него да ти разказва всичко дословно!

През повечето време не го знам къде е, с и с кого е. Той мен също.

[Wednesday666]

Добре бе, би било грозно да им четете нещата, обаче сто процента половина писали така, държат да знаят постоянно или през повечето време къде е гаджето им, какво прави и с кого. Айде после претенциите за свобода, доверие и тнт.....

Глупости.
Нищо такова няма.
Това, че си говорим за това кой къде е и какви ги върши/или е вършил през деня, не означава, че искам постоянно да знам къде е, нито е същото като да му държа сметка.
Ако иска, ще ми каже. Ако не иска - значи има защо и аз нямам правото да човъркам там, защото това си е неговото лично пространство.

[TheBeliever]

Не го разбирам това обаче "държането на сметка кой къде е". За мен е абсолютно нормално да знам къде и с кого е. И знам. Общо взето като се чуем в края на деня, без грам "задължение", просто си разказваме как е минал денят ни. Моят в университета, неговият на работа. Точно обратното не ми се вижда нормално, да не го знам къде е, с кого е и какво прави или пък той мен да не ме знае. Бих го приела за държане на сметка, ако тръгне да ми ограничава свободата или аз неговата, което няма да стане.

Едно е вечерта да си разкажете на кой какво му се е случило през деня, и съвсем друго да държиш да знаеш във всеки един момент къде и с кой е, и какво прави. Едното е споделяне, другото е вманиачаване.

[granger]

Аз съм пример за това,че никога не съм му държала сметка къде е. Той ми казва после - бях еди къде си, с еди кой си,не щото държа да ми води отчет,а защото обичам да си говоря с него и си разказваме как ни е минал деня.

[Violenza]

На мен ми е трудно да отговоря в собствената си тема.

Крайно, крайно недоверчив човек съм. Обичам да се бъркам, факт. Не ми пречи той да се бърка също. Доверието без проверка, за мен, е само една хипотеза.

Може би единствените хора, за които бих казала, че имам въпросното 'безрезервно' доверие са родителите ми. Колкото и жестоко да съм се карала с тях за много неща, наистина знам, че каквото и да стане, те ще са зад мен.
Не мисля, че мога да имам чак такова доверие на мъж някога. Това въобще не означава обаче, че винаги бих се съмнявала или че постоянно ще ровя наляво и надясно. Не.

Аз лично съм проверявала фейсбук и скайп, нищо не съм намирала и не съм ги гледала с тази цел, защото съм се съмнявала в нещо, беше баш чисто любопитство. Имам му паролите навсякъде, сам ми ги е давал по разни причини, без аз да съм ги искала. Лесен достъп до телефона му също имам. Той има същите неща, но съм убедена, че не би седнал да гледа каквото и да било. Просто си е такъв.

Не го разбирам това обаче "държането на сметка кой къде е". За мен е абсолютно нормално да знам къде и с кого е. И знам. Общо взето като се чуем в края на деня, без грам "задължение", просто си разказваме как е минал денят ни. Моят в университета, неговият на работа. Точно обратното не ми се вижда нормално, да не го знам къде е, с кого е и какво прави или пък той мен да не ме знае. Бих го приела за държане на сметка, ако тръгне да ми ограничава свободата или аз неговата, което няма да стане.
Като цяло правилата в една връзка ги определят само двамата съставящи я.

Също мисля, че наистина има неща, които по-добре да останат скрити. Грешната интерпретация на нещо незначимо може да доведе до много сериозни разногласия в една връзка. Не подкрепям лъжата обаче. То като цяло тук е мноооого тънка границата между двете и без конкретна ситуация ми е трудно да говоря.

x7aZzy, темата и цитата нямат нищо общо със Сталин и социализма.

[anonymous708973]

А, пропуснала съм.

Не го разбирам това обаче "държането на сметка кой къде е". За мен е абсолютно нормално да знам къде и с кого е. И знам. Общо взето като се чуем в края на деня, без грам "задължение", просто си разказваме как е минал денят ни. Моят в университета, неговият на работа. Точно обратното не ми се вижда нормално, да не го знам къде е, с кого е и какво прави или пък той мен да не ме знае. Бих го приела за държане на сметка, ако тръгне да ми ограничава свободата или аз неговата, което няма да стане.

Съгласна съм напълно.

[Rosiita98]

Нека и аз да си призная.. чела съм му смс-ите не веднъж, докато не е бил в стаята, а дори и когато е бил, просто от чисто любопитство не защото му нямам доверие и в крайна сметка разбрах, че от това смисъл няма... Ако наистина е искрен с теб той ще ти каже, дори и ако има друго момиче.. Не си натоварвайте главиците.. повечето пъти няма за какво..

[pandabear]

Безрезервното ми доверие получават единствено родителите ми и от части брат ми. Другите- колкото и да съм мила и добра с тях повече от 50% не им давам. Дори най-добрият ми приятел получава около 98%.

При бившия ми нещата бяха малко по-различни обаче. Етапът "любопитство" премина в ровене из профила му във ФБ. само. Но това беше месец, преди да тръгнем. За по-малко от година той успя да спечели пълното ми доверие. Мислех, че това е почти невъзможно да се случи, но се справи. Не е имало никакви изцепки като ровене из телефона, компа, скайп, поща и тн. Ако нещо ни вълнува силно, просто сме си задавали доста директни въпроси относно животите ни и никога не сме си премълчавали за нищо. Общо взето единственото "правило", което си бяхме наложили е да не си говорим за бившите. Но дойде един период, в който започна да става доста ревнив. Не го правеше натрапчиво и дразнещо, но определено си личеше, че в някои ситуации се напрягаше доста. Когато го питах какво не е наред, той ми каза, цитирам: "Ами, излъгах те за едно. Всъщност съм безкрайно териториален. Обикновено не го показвам, но имам голямо чувство за притежание и дори тривиални неща могат да ме накрат да искам да убивам хора. Не знам дали е някаква неувереност у мен или просто страх да не те загубя, но ако излизаш някъде с John, да знаеш – John must die. Това разбира се не значи че ще те ограничавам по какъвто и да е начин, ни най-малко, просто обичам да знам, че моето си е само мое." В началото ми прозвуча адски страшно и ми стана доста тъпо, защото имах чувството, че ми няма доверие, пък не съм му дала поводи да е така. Но с времето започнах да го разбирам. Аз като цяло не съм особено ревнива, бих казала умерено. Единственото, което исках да знам е къде ще ходи и към колко горе долу мисли да се прибере. Информацията за мен е изключително важно нещо. Чувствам се по-сигурна и спокойна, когато я притежавам. Такава съм си, какво да направя... Не го приемам като да съм му държала сметка за нещо и тн. Пък и той също нямаше нищо против това.

Абе, като цяло съм на мнение, че има ли любов и доверие, придружавани от уважение и баланс то една връзка има по-голям шанс да просъществува по-дълго.

[Azoria]

Доколко сте готови да се поровите в личната кореспонденция на партньора си?

Доколкото ми е любопитно и доколкото ми позволи. Въпреки че не мисля,че не би ми позволил.

Смятате ли, че е по-добре да знаете абсолютно всичко или по-скоро някои неща не бива да бъдат разкрити?

Смятам, че докато сме заедно не трябва да има спестени неща. Споделянето дори на малките незначителни случки ме сближава доста с хората, което във връзката си е голям плюс.

Съществува ли понятие "безрезервно доверие"? Можете ли наистина да се доверите на някого дотолкова, че да му вярвате на 100% без капчица съмнение дори? (тук може да се разгледа и не само в аспекта любовна връзка)

Човек дори на себе си не може за всичко да има 100% вяра , да не говорим за друг. Мога да имам доверие и да разчитам на някого, но винаги си имам едно на ум.

И, не е ли наистина проверката висшата форма на доверието?

Всъщност 100-те процента понякога идват именно след въпросната проверка.

[Auriss]

С чиста съвест си чета. Интересно е, пък е и полезно. Аз нямам какво да крия. В крайна сметка май идеята на връзките е до теб да има човек, който напълно да те познава и все пак да те понася. Ако в това си разбиране се разминаваме, пас - поживо-поздраво и кой откъде е.

[DisappointedDreamer]

С чиста съвест си чета. Интересно е, пък е и полезно. Аз нямам какво да крия. В крайна сметка май идеята на връзките е до теб да има човек, който напълно да те познава и все пак да те понася. Ако в това си разбиране се разминаваме, пас - поживо-поздраво и кой откъде е.

Не можеш да опознаеш човек напълно. Красиво е като идея.

[Violenza]

С чиста съвест си чета.

Най-после!

Иначе съм съгласна с ДД, че не можеш да опознаеш човек напълно, най-малкото защото няма как да го видиш във всички аспекти.

[anonymous708973]

Най-после!

Айде разпиши се и ти деее :д
Лоша кака.

Аурис, а въпросната знае ли, че е четена?

[Violenza]

Айде разпиши се и ти деее :д
Лоша кака.

Писала съм на предната страница.

[TheBeliever]

Ааа това с общата парола на нас толкова много ни хареса, че и ние си ги направихме едни и същи. Явно и той ми има същото доверие, което и аз.

Не очаквах такива реакции.

Ние не сме го правили нарочно. Просто веднъж се лигавехме за някакви глупости и някой от двамата подхвърли "А, това ще е ебаси яката парола", след което аз започнах да я ползвам при регистрации. По-късно разбрах, че и той я ползва и голям смях му ударихме. Сега е нещо като inside joke някой от нас като каже "Влез ми в еди-кой-си профил/поща, знаеш коя е паролата".
Даже не го възприемам като някакъв показател за доверие.

[PainMonopoly]

Абсолютно съм сигурен, че и да ровя, нищо няма да открия. Имам безрезервно доверие на гаджетата си не толкова защото така смятам, че трябва да е, или защото съм наивен и заслепен. Просто винаги се случва така, че съм ги преценил, че ако случайно правят нещо задкулисно, аз ще забележа, защото им знам навиците и графика много добре. Просто гаджетата ми са такива, че такива неща могат да се предвидят. Също така разчитам, че няма изобщо да се стига до там и че каквото и да направят или да искат да направят, ще ми го кажат в очите.

[granger]

Ъ? Колко гаджета имаш ?

[PainMonopoly]

Ъ? Колко гаджета имаш ?

Изгубих им бройката, по 5-6 на всяко място където се подвизавам. :Д

И представи си да трябва да чета хронологии на всичките. :Д

[Auriss]

^май е в минало време / обобщено/ в случая Иначе би било доста забавно

[Auriss]

Точно затова и казах, че е интересно. Пък хората не съм никак съгласен, че са толкова сложни. По-скоро често си променят образеца за поведение, нагласата към света и околните, както и целите си. Изглежда сякаш виждаш множество пластове, а всъщност е просто наклепаното от някой друг върху оригинала.

[Stan4o123]

Точно затова и казах, че е интересно. Пък хората не съм никак съгласен, че са толкова сложни. По-скоро често си променят образеца за поведение, нагласата към света и околните, както и целите си. Изглежда сякаш виждаш множество пластове, а всъщност е просто наклепаното от някой друг върху оригинала.

+1

[cyclops]

Олеле, не. Никога не съм го правила и въобще не ми е минавало и през ума. Редовно си оставя фейсбук страницата отворена и пак не съм се сещала да се ровичкам. Знаем си паролите на мейлите, защото се е налагало по работа да си влизаме в мейлите, за да си помагаме. Телефонът също не съм го разглеждала.

[granger]

Играч

[Hayashi]

Ааа това с общата парола на нас толкова много ни хареса, че и ние си ги направихме едни и същи. Явно и той ми има същото доверие, което и аз.