включвам се към общия глас.
ще добавя за себе си само малък нюанс - вярвам, че трябва да има недоизказани/недоизяснени неща, да остане място и за илюзията/въображението, за да бъде едно нещо красиво. всичко прозаично е плътско, ниско и т.н. в тази смислова редица;

в телефони, профили и прочее не ровя! но не се доверявам никому. никога. от време на време свалям гарда, но обикновено бързо го връщам обратно. хората генерално не заслужават доверие. твърде театрално е всичко и е редно да се пазя/им. т'ва е.