Ако кажа, че не съм ровила в чужди телефони и фейсбуци, ще излъжа. Само че в случая не става въпрос за гадже, а за сестра ми, която започна да откача, като я удариха хормоните и почна да прави мизерии. Та, в тоя случай смятам постъпката си за напълно оправдана.
Като бях с първия си приятел честно казано много исках да му прочета чатовете и съобщенията, защото му се носеше известна слава, а и бях любопитна дали и с останалите общува така, както общуваше с мен. Още повече, че и бяхме далеч един от друг през повечето време и нямах представа какви ги върши, можех само да предполагам. За добро или за лошо, останах си само с искането и няколко неуспешни опита да изкопча пароли . Няколко години след това друго мое гадже прочете всичките ми съобщения и чатове и започна да си прави грешни изводи, които в крайна сметка доведоха до много проблеми и раздяла. От тогава разбрах, че е по-добре да не си бутаме носа в някои работи, защото нещата не винаги са такива, каквито ни изглеждат на нас. Освен това най-вероятно би ме хванало срам, ако някой ми прочете съобщенията някъде, такива дебилщини има просто, че.... :Д Не е до доверие или липсата на такова, просто за мен това си е лично и искам да си го ползвам сама. Аз уважавам правото на гаджето ми да си има свое собствено лично пространство и време, които да разпределя както той си намери за добре, и искам същото и за себе си. Не искам някой да ми седне на компютъра и да започне да рови из снимки и съобщения и след това да ми държи сметка какво и що и да се опитва да ми казва по какъв начин да общувам с приятелите си или какви снимки да пазя. И както казах, това не означава, че съм длъжна непременно да му имам 100% доверие или той на мен, просто лично за мен не си заслужава да хабя толкова време, ресурси и нерви да дълбая на място, на което много-много работа нямам и очаквам същото отношение в отговор.