Цитирай Първоначално написано от Violenza Виж мнението
Можете ли наистина да се доверите на някого дотолкова, че да му вярвате на 100% без капчица съмнение дори?
Не. Мога на 99%.
ТОва няма да означава, че си имам едно на ум. Не понасям понятието 'едно на ум' щом става въпрос за връзка. Обидно е. Става въпрос, че дори да имам съмнения, ще имам доверие.

Иначе как стоят нещата: Аз съм ужасно, ужасно ревнива, мнителна, абе голяма драма. Не правя скандали и не бих, но ми става тъжно, много тъжно и то за някакви дребни неща. Повечето пъти всячески се опитвам да не го показвам, но понякога е по-силно от мен. И все пак не правя драмите, които би направило момиченце, което ревнува силно.
Била съм пред отворен скайп, имала съм пароли за фейсбук/пощи/абсолютно всичко, което се сетите, любопитството ми е било на макс, ама мнооооооого на макс, гризяща вече нокти, НО никога не съм си позволявала да чета такива неща.. Не за друго, ами знам, че 10000000% ще ми стане тъпо, дори да няма защо. Наистина. И просто това би ме отвратило и карало да се съмнявам тройно повече. Подсъзнателно ли е, не знам какво е, но съм болезнено ревнива за най-елементарни неща, като повечето наистина не ги показвам, защото би ми навредило ужасно много.
А ако се е случвало да виждам някои работи, то е било в присъствието на човека до мен.
Преди време много се дразнех, когато бившото ми човече искаше да ми рови в компютъра. Ама адски много и ставаха големи скандали. Не че е имало какво да види, което не трябва, просто ме дразнеше факта, че на шега или не, искаше да ми се рови в компютъра..