Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
човешката личност се формира и обуславя не толкова от връзката със социума, а от общението с Бога.

индивидиуума и 100% егоцентризъм и самопочитане .............. колкото и да го отричаш.

ПП: кое дава свобода, общуването с неизмеримия Бог или с ограничения, мизерен ограничаващ социум. Следователно за да стане човека истински свободен какво трябва да направи?!
Пффф нямаш какво да кажеш и намесваш Бог. А той дори не се вмества в описаното от мен, дори и от християнско гледище. Общението с Бога е само една малка частица от онези колективни практики на "определяне" на нещо и някой според нещо друго - човек, идея, закон, общество, морал и т.н.. Някой си общуват с бога и се самоопределят според неговите стандарти. Други пък според стандартите на групата. Трети пък според някакви велики личности и техни идеологии. Четвърти се определят според някакви морални и житейски псевдо-философии. Въпреки различията в проявленията си, тези действия имат един корен и една функция - да поддържат изкуствено създадения АЗ образ. Явленията който съпътстват този процес са вина, срам, страх, самонаказание, чувство за малоценност(ако човека се е провалил спрямо това, с което се самоопределя) или пък радост, гордост, надменност, чувство за величие(ако човека е покрил стандартите на своя идол, на своето перфектно АЗ).

Замислял ли си се какво значи всъщност истинската свобода? Да бъдеш свободен от чужди мнения и оценки, дори и от своите собствени... Как би постигнал истинската свобода? Като си биеш главата в иконата и повтаряш величави думи? Или пък потънал в мисловните диалози между твоя образ и образа на твоя Бог? Това не е свобода.