Християнството и младежта.

[npp]

Очакването някой да ти реши проблемите, наблягането върху самите проблеми и боготоворенето на тоя дето уж носи решение на всички тях, е възможно най-"детското" виждане към света. Както едно дете, което боготвори майка си или баща си, понеже в тях вижда всичко, което то няма - проблеми и техните решения (и свързаните с тях негативни и положителни изживявания ).. И всъщност това е основата на всички християни - те виждат в Бог един бащин образ, който ги допълва. Образ на който да подражават, от който да се страхуват, от който да получават похвали, подкрепа, принадлежност, чувството за това, че са нужни някому и някъде - всичко от което се нуждае едно дете. И естествено в замяна - те трябва да следват точно заръките на Големия Татко, иначе ще им се скара. Всъщност не е ли наистина Бог е едно умствено "продължение" на бащинският образ? Точно както детето се изживява като малоценно и затова боготвори баща си, така и християнинът се изживява като грешен и има нужда някой да го "спасява".... Всичкото е един голям атавизъм. Приказки от деца, за деца.
А Бог е във всеки нас, ние сме бог. Но на някой хора не им е удобно да са богове. През очите на малкия човек, онзи който има нужда от спасител, той няма как да бъде Бог. Как иначе би се отказал от боготворенето си на идоли и бащини образи? Как иначе би се отказал от образа, който решава проблемите му...Така ще трябва сам той да си ги решава. А как би се отказал от самите проблеми, след като именно в тях се е "припознал"? Така няма да може да си играе на проблем - решение... на губене и търсене, на грях и спасение. Няма да има стандарти, който да покрива. А за едно дете, това е всичко.
И ще трябва сам да проникне и да види света - без чужди мнения, без чужди проблеми и решения, без свещенни писания, без бащини образи, които да го водят за ръчичка и да му казват какво да прави ... Но така би поел отговорност за действията си, докато ако Големия татко го води, всичко е в неговите ръце.
А на християнина му остава единствено да се изживява като незнаещ и неможещ, но с една прикрита горделивост - че татко го води за ръчичка и му дава всичко свише. И в своето смирено невежество, християнина се почувствал горд ...

Ехх, приказки за деца... Жалко че някои хора са се припознали в тях.

А има друг свят, отвъд проблемите и боготворенето на тоя дето ги решава.

дори и цялото човечество накуп при това в продължение на вече 5-6 хилядолетия не можа да осигури освобождение за всички поробени, изцеление за всички болни, възкресение за всички мъртви, изобилен и вечен живот за всички човеци - защо да се залъгваме че човека може да реши всички проблеми докрай?!