Перфектният баланс

[Kirkataaa]

Здравейте,
Какъв е перфектният баланс в любовта за вас. Имам предвив вниманието което обръщате на човека до вас, наскоро разбрах, че границата между това да го търсиш и да си станеш усилен е много близка. Ако не го търсиш много ще се си помисли, че не ни е грижа за него, ако много го търсим ще станем усилни. Вие как действате?

[Hayashi]

Усилни? Тази дума за пръв път я чувам.
Има граница между това да се правиш на недостъпна и да досаждаш. И повечето хора много добре правят разлика между двете.

Не ми се е налагало да мисля по въпроса. Ако ме покани не се правя на интересна и не отказвам, ако имам интерес освен ако нямам нещо наложително. Ако пък не се свърже с мен до 2-3 дни бих се обадила аз. Е, досега не са ми отказвали.

[Kirkataaa]

Усилен- натрапчив. А всеки ден ли се виждате, пишете , чувате?

[anonymous708973]

Усилни? Тази дума за пръв път я чувам.
Има граница между това да се правиш на недостъпна и да досаждаш. И повечето хора много добре правят разлика между двете.

Не ми се е налагало да мисля по въпроса. Ако ме покани не се правя на интересна и не отказвам, ако имам интерес освен ако нямам нещо наложително. Ако пък не се свърже с мен до 2-3 дни бих се обадила аз. Е, досега не са ми отказвали.

Да.

Авторке, това как ще се възприема един друг зависи изцяло от напасването между вас. Имам позната, чийто приятел смята, че му държи сметка и че му досажда, ако се обади и го пита "Къде си? Нали ще дойдеш в 6 на площада?". Започва да се сърди, да я обвинява и не знам си какво.
Чуваме се/Пишем си всеки ден. Учи в друг град и рядко пропускаме да се чуем, а ако го направим, значи със сигурност сме си разменили по няколко смс-а. Лятото пропуснахме не повече от 6-7 дни да не се видим.
Сигурно за някой това е досаждане, за нас е съвсем нормално и никой не се чувства задушен. Обичаме да си прекарваме времето заедно, дори и да не правим кой знае какво.

[Wednesday666]

Авторке, перфектният баланс си зависи от човека срещу теб.
Някои обичат повече внимание, други не толкова.
Намери този баланс, който да е добър точно за твоята връзка.
Хубаво е да не се прекалява с вниманието, грижите и срещите.
Защото все пак всеки си има нужда от личното пространство и време за собствените си глупости.

[sexa_na_kompleksa]

Ако вече сте гаджета, не виждам нищо лошо в това, да я търсиш, когато поискаш, без да се правиш на недостъпен, голям мъж и т.н. С моя се чуваме постоянно (и живеем заедно), освен ако не е на някакви срещи, а аз на изпити. Често си пишем и смс-и.

[SisiStrange]

Да.

Авторке, това как ще се възприема един друг зависи изцяло от напасването между вас. Имам позната, чийто приятел смята, че му държи сметка и че му досажда, ако се обади и го пита "Къде си? Нали ще дойдеш в 6 на площада?". Започва да се сърди, да я обвинява и не знам си какво.
Чуваме се/Пишем си всеки ден. Учи в друг град и рядко пропускаме да се чуем, а ако го направим, значи със сигурност сме си разменили по няколко смс-а. Лятото пропуснахме не повече от 6-7 дни да не се видим.
Сигурно за някой това е досаждане, за нас е съвсем нормално и никой не се чувства задушен. Обичаме да си прекарваме времето заедно, дори и да не правим кой знае какво.

И ние сме така, само дето не сме в различни градове, а просто не винаги през седмицата успяваме да се видим за повече от 2 часа някой от дните заради разни задължения.

[HollyGolightly]

Точно сега нещата стоят малко по-различно, но все пак се чуваме и си пишем винаги щом можем.
Но до преди един месец се виждахме всеки ден, може да 5-10 мин. да е , ако сме много изморени, но все пак намирахме време. И мога да кажа,че си пишехме почти 24/7. Никога не ми се е налагало да го питам къде е, понеже той сам ми казва.
Случвало се е даже понякога да заспим , докато си говорим по телефона и на сутринта като се събудим да си казваме добро утро
Нито аз се чувствам задушена, нито той.