Много пъти съм оставала сама и съм свикнала с този факт, но вече ми идва малко в повече.. Всъщност.. .. Имам много познати, но нямам истински приятели и това ме натоварва адски.. Нито съм злобна, нито досадна.. нищо такова.. Просто обичам да казвам това което мисля, и съм малко по-пораснала на акъл отколкото тези на моята възраст и имам чувството, че цялата работа идва от там.. Днес просто стоях и ги гледах и си мислех колко детински може да мислят, ако ви интересува на 15 съм .. Не знам какво точно искам от вас в момента, може би да изкажете някакво мнение по въпроса или съвет или нещо такова..