Самотно сама

[fama]

Чувствам се самотна. Самотно сама. Много ми и болно от всичко, което става около мен. Днес си помислих, че нещата , денят или поне хората, ще са малко по-различни. Увии неее.
Баща ми мрази, удари ме ужасно гадно в неделя и се махнах от него. Не съм се виждала със сестра ми и майка ми от седмица и не знам как се държи с тях докато са сами , а аз при баба. Приятелките ми имам чувството, че почват да ме заменят защото постоянно са с други момичета в училище или по кафетата. Помислих си, че днес ще се съберем и ще си поговорим поне на едно кафе, уви отново не. Всичките с уговорки или по ресторанти с приятелите си. Нямам момче до себе си, даже не си пиша буквално с никой, може би грешката е в мен не знам. Не съм нито сляпа, нито саката ама явно има нещо сбъркано в мен. Направих грешката да звънна на бившия ми, но Господ ми даде знак като ми затвори . След това ми звънна, но не го чух. И вярвам , че е за добро. Тъпо ми е много, даже отчаяно. Нямамм с кой да пия кафе, да прекарам тоя празник, да си поговоря и споделя проблемите. Ето, сега седя забила пред телефона, с насълзени и отчаяни очи, защото просто няма с кой да си говоря. Защо ми се случва това, не знам. Чувствам си наказана , без нищо. Търся причини, но не ги откривам. По принцип съм суууппер позитивно мислещ човек, но сега не ми се получава...... Съжалявам, просто ми се искашe да споделя.
Весел празник на всички.