Като ви слушам речта, само се моля на късмета си да не ми се падне някога лекар като вас. Попринцип, за да си добър в тази професия, е хубаво да не си целия изтъкан от предразсъдъци.

Имам 2 приятелки в медицинска (всъщност имам повече познати там, но да не задълбаваме). Едната ходи лятото на работа и си изкарва парите, за да не висне като сопол на майка си. Не е 4ти курс. 2ри е. Имам познати, които ходят на бригади и стабилно помагат на техните, но да не навлизаме в тези дебри, че след малко ще се чуе надалече как не сте били слуги на чужденци. Та тя не може да е самостоятелна чак, но си има така джобни, както и с тези пари си задоволява по-тривиалните нужди - да си купи шампоан, дънки, яке и тн. Другата е като вас: "АЗ съм благородна. АЗ уча за лекар. Аз нямам кога да работя." Цяла зима е на принципа: "Маме, дай 5лв за кафе. Дай 200лв да отпразнувам 8ми декември. Дай 50лв за дънки." После лятото пък е твърде уморена от тежкия курс и си почива, минавайки на: "Маме, дай 500лв за море. Маме дай 20лв за басейн." Ми жалка е особено като си направиш съпоставката с другото момиче, което учи същото.

Никой не ви е настъпил по мазола относно колко ви е значима професията. Или дали е трудна. Но първо, че не може всички да са лекари, второ, че далеч не сте единствените с трудно висше. Да ви запозная с другарите от физикохимията или висшата математика. Ако не се лъжа, в архитектурата, която оплюхте, бая се набляга на висша математика. Повечето програми на университетите с точни науки поне (за останалите не знам как е) са от сутрин до вечер заради многото практически упражнения. Това не пречи човек да заработва поне джобните си събота/неделя или лятото.

Auriss, "Drugs and the brain" ми е слабото място. Научих за курсерата прекалено късно и го изпуснах и сега ме е яд.