Добър вечер ! Накратко - темата е свързана с един не чак толкова брутален проблем, но ми писна да го мисля сама всяка вечер и искам странично мнение.
Става дума за приятеля ми - имаме сериозна връзка от няколко години. Минали сме адски много неща - от тотална хладност до огромната любов. Никога не сме късали за повече от 24 часа или да не сме си говорили повече от това време. Но.... много пъти ми е казвал не те обичам, като тръгнем да късаме обаче нещо го спира... както и мен.
Преди известно време станаха едни неща и разбрах, че ми е изневерявал няколко пъти. Имам предвид кафета, целувки - без нещо повече или аз поне не знам. За жалост обаче аз съм един хората, които най-много мразят шибаната изневяра на тоя свят. Въпреки всичко го замерих с две чаши и простих. Направих се, че съм забравила. Продължих да му давам същата свобода и да не му навлизам в личното пространство. А той ми каза, че си е обещал повече да не го прави. Оправданието за случките била тръпката.... Проблема идва в това, не че се съмнявам, но.... правилно ли е да каже, че си е обещал... не трябва ли наистина да НЕиска, а не да му се иска, но да е обещал ? Права ли съм да го мисля толкова въпреки че съм почти сигурна, че няма да го направи пак ? В мен ли е проблема, параноя ли ме гони ? Обичам го адски много, но като се сетя за тва и нещо отвътре ми засяда. Кво да правя ? Ако вие сте в няква подобна ситуация какво бихте направили... като ви говоря за хора 20+ години, уж с разум и се некви по-логични действия. Аз в момента се чувствам като някаква малоумна, как не знам какво да правя.
Мерси за вниманието, който го е прочел, имах нужда да споделя и евентуално някой да каже нещо...... дори безмислено, просто нещо.