Имаме 10 години разлика

[umri]

Но шестокласнички с абсолвенти?

Поне може да свършва вътре преди момичето да стигне етапа "рамбо: първа кръв" /fail

отивам да повръщам

[alskdjfhg]

Айде, айде, не е чак толкова голям проблем тази разлика в годините.
След колко време ставаш на 18? След като станеш пълнолетна родителите ти нищо не могат да направят.

[TheBeliever]

След като станеш пълнолетна родителите ти нищо не могат да направят.

Най-големият мит за всички тийнейджъри.

[alskdjfhg]

Най-големият мит за всички тийнейджъри.

Е добре, какво ще направят? Тя ще е пълнолетна, може да е с когото си иска.

[PainMonopoly]

Доста глупости се изписаха в тази тема. Вярно е, че на 18 не може да бъде напълно независима от родителите си, най-малкото ще е още в гимназия и е вярно, че и да е на 30, пак ще си навират вижданията в лицето ѝ. Обаче с течение на времето родителите отпускат контрола (логично, детето расте) и ако на 15 е можело да забраняват и да наказват, на 18 най-много да мрънкат. Плюс това 25-годишен с 15-годишна е леко прекалено, но 17-годишна с 27-годишен не чак толкова, 18-годишна с 28-годишен още по-малко, което също ще окаже влияние върху реакцията на родителите ѝ.

Как трябва да се постъпи, ти си знаеш най-добре. Ако някой път се изсипеш у вас с него и го представиш на ваш'те, вероятно ще се държат любезно пред него, а ако си поговорят с него и го видят, вероятно ще видят, че не е нито педофил, нито се опитва да те импрегнира и зароби в кухнята и ще установят, че по-добре с такъв и да те третира добре, отколкото с някой тъпак, който те наранява, но е на твоите години.

Това обаче би проработило, ако родителите ти са разбрани хора. Ако са параноици, които винаги се смятат за прави, защото ти си малка и нищо не разбираш, а те са дърти и знаят всичко, тогава съжалявам. Ще трябва да продължите да се криете.

[xXxPETYAxXx]

Да, щото като станеш на 18 и ставаш независим/а от вашите ли?!
Те и сега нямат какво да направят, освен да мрънкат. Няма да тръгнат да се занимават със съдилища и глупости я!

[girlwithblueeyes]

Ако си с акъл можеш да си самостоятелен Тъпо е на 18 години да живееш с мама и тати и да те издържат .

[umri]

Ако си с акъл можеш да си самостоятелен Тъпо е на 18 години да живееш с мама и тати и да те издържат .

Много теория, но дрънкаш пълните глупости. Като станеш на 18 е същото, като на 17. Падат някои забрани, но пак си сериозно зависим от вашите, което автоматично им дава глас за нещата, които правиш. Всеки случай никой адекватен родител няма да дава пари на детето си и в същото време да го остави да пропадне.

Не знам кво визираш под "ако си с акъл", ама.. на 18 си още ученик. Може да работиш, но това няма да ти докарва достатъчно доходи, с които да си плащаш квартира, да ти стигат за живеене и в същото време да завършиш добре 12-ти клас и да кандидатстваш в добър университет. А за да си самостоятелен в университета, трябва учиш задочно, да си намериш работа и с докараните пари да си плащаш семестриалните такси, квартирата, градския транспорт, храната, сметките.. Има такива хора, но са малко и в повечето случаи получават помощ от родителите.

Ясно ми е как си под 18 и все още си мислиш, че всичко, дето хвърчи се яде.

едит; познавам хора, които живеят в общежития, работят и учат, но ученето им знаеш ли докъде се простира? Ходят на лекции чат-пат, защото нямат време и сили от работата, която работят. В същото време работещите учат специалности, които не са чак толкова трудни и лесно могат да минават на изпитите, но не и с високи оценки. Седни да учиш едно право, медицина или източна филология да видим как ще работиш и ще учиш и да се издържаш сам.. 2 седмици отсъствие от източна филология и няма наваксване. Правото поне в някои университети може задочно.

[xXxPETYAxXx]

Евала на тези, които успяват да са самостоятелни на 18!
Ама не е тъпо, ако нямаш възможността за това!
Да не говорим пък колко е глупаво да си на квартира в родния си град, където имаш дом?!

[girlwithblueeyes]

Напротив не е задължително да си зависим стига да можеш да се оправяш сам в живота .

[umri]

Напротив не е задължително да си зависим стига да можеш да се оправяш сам в живота .

Изгубих време да обяснявам на невеж.

Това какъв ме прави? Май тъп.. карай.

[girlwithblueeyes]

Добре де не е ли тъпо на 18 години да разчиташ на родителите си ??

[xXxPETYAxXx]

Обясни ми как на 18 ще имаш доходи, които да са ти достатъчни за наем, сметки(ток, вода, телефон, интернет), храна, излизане от време на време, образование и други????
Моля ти се, обясни ни?

Има начин и той е да се занимаваш с нелегални неща, но айде да го изключим него.
Обясни, моля те!

[girlwithblueeyes]

Познавам хора който от 18 годишни се оправят напълно сами в живота и то с легални неща всичко е до желание .
Спирам да споря вече казах си мнението .

[anonymous708973]

Познавам хора който от 18 годишни се оправят напълно сами в живота и то с легални неща всичко е до желание .
Спирам да споря вече казах си мнението .

Кажи си пак мнението, като направиш 18, изнесеш се и се издържаш сама. Дотогава то не струва пет пари.
Щото и аз много плямпах по тая тема. Все още твърдя, че мога да се изнеса и да съм независима, ама тогава ученето ми отива на кино.

[HollyGolightly]

Авторке, какво си направила ти , за да промениш начина, по който родителите ти гледат на теб, та очакваш реакцията им да е различна? И не се залъгвай, дори и да живеете под един покрив, пак няма да прекарвате цял ден заедно, казвам ти го от личен опит. Ти все още си в училищна възраст, а той се предполага, че работи. Така че, не си прави големи планове.

Стига с тези глупости "Като стана на 18 ще си правя каквото искам". Родителите са ти родители цял живот, не само докато навършиш заветните 18. Колкото и зрял/а да си, малко или много зависиш от тях. Това ви го казвам като човек, който работи от 16 годишен (3 години вече). Всички сметки си плащам сама, пари и у нас понякога оставям и все пак завися от родителите си и ги слушам и уважавам. Само един незрял човек може да разсъждава по този глупав начин.

[granger]

Ох,Божеее. Говорете ми как всички 27 годишни искат да заплодят някоя, да я вземат за домакиня и да си имат семейство- НАХ. Адски много мъже , а и жени точно сега си живеят живота , това ,че не са 18-19 ,не значи ,че не могат да имат връзка с такива елементи
Приятеля ми е на 25, аз съм на 18 , никак не сме тръгнали да се женим , да мислим за деца и тн. На 25 -6-7 и тн живота е пред теб. Оттук , как да се наживея на 18-19 , при положение, че нямам собствен доход,живея с наще , на всичкото отгоре уча и ще уча висше.
Изказването ,че на 18 може да си абсолютно самостоятелно е доста кухо ,може да има единични примери , ама аз досега не съм видяла някой да се е изнесъл от вкъщи , доброволно да живее на квартира, да има пари да плаща всички сметки , да му стига времето за всичко и да си живее живота. Такива животни са рядкост, да не каже ,че хич ги няма

[sexa_na_kompleksa]

Доста стереотипи властват тук и доста се отклонихте от темата.

Ако се разбираш по-добре с майка ти, защо не поговориш първо с нея? Обясни й, че се виждаш с едно момче, и какви са ти чувствата към него, но се притесняваш, че те може да го отхвърлят поради фактор, който не зависи от него, и т.н. Ако обясниш на родителите си по нормален, цивилизован, интелигентен начин, и ако те самите са такива хора, би трябвало да те разберат, и да те подкрепят. Глупаво е да се криете от тях, ти вече си на 17г, може да взимаш сама решения.

[molly3]

Чакайте малко..аз ви искам съвет как да говоря с родителите ми, те преди 1 год разбраха за нас, но не от мен, а от друг човек и разбраха, че съм ги лъгала една година може би затова реагираха толкова остро. Не искам да ме поучавате, че 10 год били много..аз това съм си избрала и не ме интересува хорското мнение, за мен нямат значение годините и двамата се обичаме, нямаме различия, и двамата обичаме да правим едни и същи неща и тн. И да, той може да си намери някоя на неговите години, но иска да е с мен, защото мен ме обича.

[TheBeliever]

Чакайте малко..аз ви искам съвет как да говоря с родителите ми, те преди 1 год разбраха за нас, но не от мен, а от друг човек и разбраха, че съм ги лъгала една година може би затова реагираха толкова остро. Не искам да ме поучавате, че 10 год били много..аз това съм си избрала и не ме интересува хорското мнение, за мен нямат значение годините и двамата се обичаме, нямаме различия, и двамата обичаме да правим едни и същи неща и тн. И да, той може да си намери някоя на неговите години, но иска да е с мен, защото мен ме обича.

Кой пък е тръгнал да те поучава? Едва ли на някой от писалите в темата му пука точно ти с кой си. Просто си изказваме мнението по така зададения казус. Нали затова е форум.

[granger]

ми като знаят кво се вайкаш? Отиваш ,казваш им как стоят нещата. Хубаво е поне да се запознаят с него, да видят, че не е някакъв льольо. Ако наистина те обича и иска да имате бъдеще семейството ти тва ще го види у него. Родителите в повечето случаи имат много вярна преценка.

[xXxPETYAxXx]

Лошо, че си ги лъгала толкова време. Едва ли ще са във възторг, когато разберат.

След като имаш 27-годишен приятел, който е по-голям от всеки писал в темата ти(най-вероятно), защо не го обсъдите заедно?!
Като е на толкова, поне да те съветва и да ти помага при взимането на решения, не да питаш нас.

Много зависи пак казвам ОТ РОДИТЕЛИТЕ, а тях САМО ТИ ги познаваш! Прецени си!

[TheBeliever]

След като имаш 27-годишен приятел, който е по-голям от всеки писал в темата ти(най-вероятно), защо не го обсъдите заедно?!
Като е на толкова, поне да те съветва и да ти помага при взимането на решения, не да питаш нас.

Ако наистина са на един акъл, както казва авторката, едва ли би могъл да я съветва кой знае колко.

[molly3]

Това че ни вълнуват горе долу едни и същи неща и нямаме различия, не означава, че сме на един акъл !!! За годините си той е много отговорен и умен. И да, обсъждали сме го заедно, но искам да чуя мнения и съвети от други хора.

[xXxPETYAxXx]

Права си, ама в случая най-важни са родителите.
Който и да е от форума няма как да ги познава и да знае как биха реагирали, авторката е единствения човек, който поне предполага.
Има родители, които биха реагирали много агресивно, има и такива, които биха проявили разбиране и търпение.

На мен не ми се е случвало да имам връзка с някой на тея години, но предполагам, че ако съм хипотетично в тази ситуация щях да им кажа. Все пак 2 години връзка не е малко.

Как да говориш с тях - ами аз бих говорила първо с майка си. Ама зависи, с кой от тях си по-близка. Поднасяш им инрормацията по-деликатно, обесняваш им, че се обичате и си щастлива с него.