Такааа .. преди няколко месеца - за няколко месеца се занимавах с едно момче. Не съм сигурна какви точно ни бяха отношенията, но се държахме като гаджета, само дето не бяхме говорили за това, нищо не беше официално и обявено. Като цяло ми беше много хубаво с него, а мисля, че и той се чувстваше добре с мен. Но в един момент спря да ме търси и когато го питах какво се случва, той и така не ми каза причината за това приключване на нашите отношения. Беше ми малко кофти, но с лекота някакси приех това и така известно време нито той ме търсеше, нито аз него. Снощи обаче ми се обади ( аз даже съм му изтрила номера и ми стана доста чудно като го чух ) и каза, че ще дойде до нас - искал да си поговорим. Аз се съгласих и след като се видяхме последваха хиляди съжаления и оправдания, обещания и извинения - След като ме загубил, осъзнал колко държи на мен, бил много объркан, не е искал нищо сериозно тогава, сега искал да е с мен .. и така нататък. И честно казано не знам какво да правя. Снощи като ми се обади ми стана много кеф, ама наистина много само че не знам дали това беше, защото му чух гласа или защото знаех, че ще ми се обади разкаян и аз ще получа някакво удоволетвориение заради края м/у нас? Лесно го забравих и не се сещах с тъга за него, а просто за отминалото време. Не съм сигурна той ли ми липсва или това да не съм сама, да имам някаква тръпка ( защото от около месец даже не се занимавам с никого сериозно ) . Снощи ми се стори искрен, а и една обща позната каза, че наистина искал да е с мен - СЕГА! Но все пак той поиска да приключиме и после не ме потърси няколко месеца? Да му дам ли шанс отново или по-добре да не се връщам към нещо отминало?