Здравейте на всички ! Сега ще ви разкажа моята история .. . И така, аз съм едно момиче на 18 години (12 клас ). Може би моят проблем ще се стори много повърхностен за много от вас, но все си мисля че има и хора, които ще се опитат да ме разберат и да ме посъветват. Та проблема е там, че съм сам самичка на този свят. Нямам приятели, нямам гадже ....а всъщност никога и не съм имала .. нито приятели, нито гадже. Няма с кого да излизам. По цял ден и нощ си седя сам самичка вкъщи, а когато съм навън гледам щастливи влюбени двойки и приятелски компании. Ще питате дали проблема е в мен. Ами честно да си кажа, не мисля. Нито съм дебела, нито съм грозна, поддържам добри отношения с много хора, но те са ми просто познати. Никога не съм почувствала приятелската любов, никога не съм имала връзка с момче .. а толкова много искам. Искам да бъда щастлива. Да имам добри приятели, дори 1 ми е достатъчен. Искам да имам момче до себе си, с което да се обичаме и да се разбираме. Тъй като тази година съм абитуриентка, би трябвало да се чувствам по по-различен начин. Но при мен няма нито еуфория, нито радост. Всички момичета от моя клас ще си имат кавалери, само аз няма да си имам. Почти всички от тях си имат гаджета .. и отново само аз си нямам. Вече не знам какво да правя. Опитвала съм се да се приобщя към толкова много компании, но не се получава. Освен това никога не съм нагрубила даден човек, не съм клеветила и не съм лъгала. Не знам защо всичко в живота ми се получи така. Но знам че се чувствам отвратително. Всеки ден. Всеки час. Всяка минута. Плача. Плача всяка нощ, а през деня се правя на весела и щастлива.
От няколко месеца харесвам едно момче. Но проблема е там, че той е от друго училище и не се познаваме. Само се имаме в приятели във Facebook.
Това беше от мен. Много ще се радвам ако някой пише и обърне внимание на писаниците ми :Д.