Обективната страна на нещата ! Бъдете вие, моля....

[maitapsipravq]

Добър вечер ! Накратко - темата е свързана с един не чак толкова брутален проблем, но ми писна да го мисля сама всяка вечер и искам странично мнение.
Става дума за приятеля ми - имаме сериозна връзка от няколко години. Минали сме адски много неща - от тотална хладност до огромната любов. Никога не сме късали за повече от 24 часа или да не сме си говорили повече от това време. Но.... много пъти ми е казвал не те обичам, като тръгнем да късаме обаче нещо го спира... както и мен.
Преди известно време станаха едни неща и разбрах, че ми е изневерявал няколко пъти. Имам предвид кафета, целувки - без нещо повече или аз поне не знам. За жалост обаче аз съм един хората, които най-много мразят шибаната изневяра на тоя свят. Въпреки всичко го замерих с две чаши и простих. Направих се, че съм забравила. Продължих да му давам същата свобода и да не му навлизам в личното пространство. А той ми каза, че си е обещал повече да не го прави. Оправданието за случките била тръпката.... Проблема идва в това, не че се съмнявам, но.... правилно ли е да каже, че си е обещал... не трябва ли наистина да НЕиска, а не да му се иска, но да е обещал ? Права ли съм да го мисля толкова въпреки че съм почти сигурна, че няма да го направи пак ? В мен ли е проблема, параноя ли ме гони ? Обичам го адски много, но като се сетя за тва и нещо отвътре ми засяда. Кво да правя ? Ако вие сте в няква подобна ситуация какво бихте направили... като ви говоря за хора 20+ години, уж с разум и се некви по-логични действия. Аз в момента се чувствам като някаква малоумна, как не знам какво да правя.
Мерси за вниманието, който го е прочел, имах нужда да споделя и евентуално някой да каже нещо...... дори безмислено, просто нещо.

[notlike]

Вашата история е за филм. Обичате се адски много и същевременно се ненавиждате на моменти. Спокойно, с времето ще се кротнете.

[xXxPETYAxXx]

По-добре да го беше оставила, още когато си разбрала.
Изневяра простиш ли я веднъж, шансът да се повтори е доста голям.

[Amore-Mio*]

Съгласна съм до голяма степен с Петя.
Постъпила си грешно, когато си простила изневяра, независимо от какъв тип е била тя. Това си е изневяра и простиш ли я веднъж, и продължиш напред със същия човек - нищо не е същото, доверието куца, постоянна параноя и мисли за това - както е и при вас, всъщност.

Иначе в момента ти сама реши какво да правиш. Или продължете напред, като се опиташ да не мислиш за всичко, което се е случило и казал, или просто да сложиш край - преди да бъдеш наранена отново.

[sexa_na_kompleksa]

Щом му нямаш доверие и постоянно мислиш дали пак ще ти изневери... Като добавиш и караниците, разделите и "Не те обичам!"...

[r0073x]

По-добре се разделете. В последната ми връзка доверието ми беше ранено още на 4-5 месец с разни тайни и истории, разказани след време, но аз се мъчех да си затворя очите и да продължим. Да, ама почнах да подлагам под съмнение всяка една нейна дума, когато се отнася за излизане с приятелки, например. Беше голяма агония и за двама ни, по-добре май да се бяхме разделили още тогава (но пък не съжалявам, че продължихме, защото после имахме над половин година време заедно, през която имахме и много на брой много хубави моменти, дни, седмици, месеци). Опитай се да си затвориш очите за случилото се, ако държих на него и си сигурна, че те обича, но при следващата издънка - няма прошка - аут

[Azoria]

Човекът ти казва, че не те обича, после разбираш, че ти е изневерявал и въпреки това пак си с него? Няма никакъв смисъл, въпрос на време е да повтори, мен ако питаш. Особено, знаейки, че си склонна да простиш.

[NambyPamby]

Бой!
Няма значение седмици ли са, месеци, години - преживели сте много неща заедно, прекарвали сте си добре, неслучайно е в минало време, защото е СПОМЕН. Чувстваш се като някаква малоумна щото правиш малоумни работи. Спри да се опитваш да възраждаш един спомен отново и отново, надявайки се да стане реалност. Кофти новина - това никога няма да се случи.
Нека погледнем "обективно", както казваш ти, ситуацията: имаме едно момиче, което обича и поради тази причина поддържа изхабена връзка от години и едно себично, безсърдечно животно, което го вее наляво-надясно и го подава на всяка, която поеме. Този жалък индивид от мъжки пол е наясно, че те наранява, повярвай ми. Със съвсем чиста съвест ходи по срещи, а после се връща при теб. Не се заблуждавай, че когато чука на вратата ти, то е от няква гузна съвест или пък голяма любов и той, видиш ли, сгафил е, ама кво пък, всички правим грешки, той си я е осъзнал и се е върнал, щото ти си единствения смисъл на живота му. ГРЕШКА! Нещастникът се връща отново и отново при теб, защото знае, че независимо какви помии сътвори, в края на вечерта ти отново ще си там, отново ще отвориш вратата и ще го чакаш с отворени обятия. Мъжките клетви за обич често са лъжовни, но пък когато ти каже, че не те обича - няма защо да се съмняваш, че е така. Приеми, че това не е любов. Той не те обича, не те желае, не те иска по какъвто и да било начин. Ти си там, той се връща там само защото си му удобна, лесна, приятна, защото винаги си там на негово разположение, когато на него му е изгодно. Я сега се замисли колко пъти той е бил насреща, когато ти си имала нужда от него? Ама честно отговори, поне пред себе си. Успяват ли да се събират пъти, колкото поне пръстите на едната ти ръка, или и толкова няма?

Не изглеждаш глупаво момиче, но си ужасно заблудена в момента. Влюбена си и това ти пречи да погледнеш реално на нещата. Знам, че няма да послушаш нито мен, нито кой да е тук, навярно не си послушала и предупрежденията на семейството и приятелите си. Вярно е, че си струва да се бориш за една любов със зъби и нокти, че хората не разбират и не бива да се осланяш на хорското мнение, обаче... Приеми, че има хора с по-голям опит от твоя. Хора, които вече са минали по този път. Иска ти се твоята история да е различна и да има хепиенд, обаче тя няма да има. Това не е човекът за теб, не е любовта, която търсиш.
Пращай го по живо, по здраво тоя пън и си намери свестен мъж(въпреки, че е направо мъка в тая държава).

[r0073x]

^
точно и ясно
жалко, че нямаше кой да ми го каже и на мен това. Но като се замисля, и да ми го бяха казали на време, нямаше да им повярвам на хората.
Оттук насетне следва вътрешната ти борба - да се убедиш, че този човек наистина е с теб, само защото знае, че ти ще си там за него. Той не те обича, но знае, че си му в кърпа вързана - и за секс, и за компания, и за изслушване, и за каквото и да било. И в момента, в който има по-интересна оферта, ще те изхвърли като мръсна котка.

[NambyPamby]

На мен ми го казваха и пак нямаше полза.
И вътрешната борба все още продължава, периодично губя битката, после пак възвръщам позиции, после стигам пак до дъното и копая и под него. Няма пълно щастие, както се казва. Понякога няма изобщо никакво.
Била съм и продължавам да съм в позицията на авторката, затова знам какво й е. Знам и че много хора й наливат в канчето същите неща, които и ние и говорим тук, обаче тя накрая пак ще послуша сърцето си и ще се върне там, където не е желана.
Обичаш ли, залагаш сърцето си на карта, тва е положението. И не само сърцето, ами всичко - достойнство, гордост, чест, всичко заминава в помийната яма, ако не се усетиш о време, а след време и ти самия попадаш там.
Затова само ебанЬе и никви лигавщини, че после няма измъкване.

[SisiStrange]

NambyPamby... писала си уникално точни мнения, но това определено е най-хубавото ти мнение, което аз съм чела. По-точно никой не може да ти го каже, авторке. Дори няма да се хабя да добавям какво да е. Това е.