На мен ми го казваха и пак нямаше полза.
И вътрешната борба все още продължава, периодично губя битката, после пак възвръщам позиции, после стигам пак до дъното и копая и под него. Няма пълно щастие, както се казва. Понякога няма изобщо никакво.
Била съм и продължавам да съм в позицията на авторката, затова знам какво й е. Знам и че много хора й наливат в канчето същите неща, които и ние и говорим тук, обаче тя накрая пак ще послуша сърцето си и ще се върне там, където не е желана.
Обичаш ли, залагаш сърцето си на карта, тва е положението. И не само сърцето, ами всичко - достойнство, гордост, чест, всичко заминава в помийната яма, ако не се усетиш о време, а след време и ти самия попадаш там.
Затова само ебанЬе и никви лигавщини, че после няма измъкване.