- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Тема: ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 25
Разочарована и притесненаайляк...бахти и издънката дет' съм човек.Добре,че не се осрах по история,че тогава щеше да е фал голям.
maDamn
ТОЛКОВА СЪМ ГЛАДНА, мамка мууууууу!!!!!!!
![]()
![]()
![]()
понеже ми е депресирано подредих вкъщи ... и се чуствам малко под-обре
Последно редактирано от shusha : 06-29-2013 на 08:11
^Прочетох на аватара ти "I like being alone too math". Тъкмо щях да кажа, че ме описва.![]()
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Мързи ме, не ми се чете днеска в това хубаво време, излиза ми се... Ама няма как, ще се чете. Дано довечера да ми е половата вечер.
Времето е готино и ще си работя от вкъщи. Всъщност май ще заседна в някой СтарБъкс. Обичам си работата![]()
Искам пица, лазаня, бял хляб, масло и лютеница, искам тесто! Искам 5 кутии цигари; искам небето набучено със звезди; не искам вятър, а дъха на нощта. Искам боси крака; радио със клюмнала антена, като наклонената кула в Пиза; искам неговия пръст по врата и брадичката ми, и потъващите ми като в пясък крака. Искам неговите очи, вместо луната. Искам денонощие, което не е 24 часа, а 172.
Искам начало, което никога няма край.
Наляга ме една апатия, съпроводена с вълчи глад
Искам бира и цаца, пица, шоколад, искам много мента с лед и спайт...може и с мляко. Искам резени лимон,ама най-много бира и цаца!
maDamn
Да не би да е плъзнала някаква епидемия в Бургас че всички са болни.
Днес само болни хора около мен,досега вече 5-6 човека около мен са болни
Последно редактирано от Bomber : 06-28-2013 на 17:57
Днес басейнче и море.. добре ми дойдоха.
Изморена съм. Спи ми се супер много. Не знам какво да очаквам за утре. Не знам. Надявам се да не се разочаровам..
"In a manner of speaking
I just want to say
that I could never forget the way
you told me everything
by saying nothing.
In a manner of speaking
I don't understand
how love in silence becomes reprimand,
but the way that i feel about you
is beyond words."
Не мога да кажа какво ми е. Безмълвно хубаво ми е. Някакво такова, ако изобщо това минава за описателно. :'3
Нямам представа на какво се кланям и пред какво изпитвам страхопочитание, но съм благодарна на всичко свръхестествено, което съществува, че съдбата ми по такъв начин се е забъркала благодарение на адски много неща, които не са зависели от мен...
Обичам човек с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялото си съществуване и със съществуването на всичко наоколо и отвъд границите на човешкото... Но това го прави и отвъд границите на думите.
Тишина.
И друго няма.
И това е всичко.
![]()
Странно се чувствам. Имам толкова много да кажа, но знам, че всяка една моя дума предизвиква единствено болка, затова предпочитам да си мълча, в един момент нещата ще се уталожат.
Не мога да разбера защо е нужно да е по този начин?
Защо хората не са като мен? Защото не успяват да видят кога вече е дошъл края, няма накъде повече, да се усмихнат, да не се оплакват, и просто да станат и да си тръгнат по пътя?
Защо е нужно да се драматизира по този начин?
Вече се чудя аз ли съм безчувствена смотла или просто това прекалява вече доста?
Изтощена.
Много съм стара вече за подобни вечери, днес цял ден ще релаксирам. ;д
Еми добре ...Са трябва да се стегна и цяло лято да снимам до откат и да чета. Трябва да мисля за бъдещето .... пфф твърде млади сме за да ни пука :Д
Събитията пак не се движат по график и усещам как ми се изплъзват от контрол. Бях забpавила колко е ангажиращо плановете ти да са пряко обвързани с хора, nah.
Ще си чета книжка и ще се занимавам с малките цяяял ден. Поне нямам вече за учене.
днес или другата събота ще е последният ми изпит в следването, странно е...5 години минаха (:
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
някой май ще яде шамарки и със сигурност няма да съм азз ^^
но пък може би, аз ще ги раздавам
иначе ми е някво сдухано -.- болна и на работа.. няяяа проблеми
http://ask.fm/iwwkaa
Хубаво е човек да приема хората около себе си като подаръци. Те са около нас, защото така искат, а ако ние не ги оценим или не им показваме,че ги ценим и обичаме, няма да стоят до нас. Ще си тръгнат и с право, защото не са длъжни да търпят незаслужено лошо отношение.
Хубаво е да се замислиш върху тия неща... щото ако изведнъж някой те напусне.. да не се чудиш защо. Сигурно защото му е писнало да търпи и капката е преляла...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Така е. А отношението даже не трябва да е лошо. Безразличието и приемането за даденост са напълно достатъчни да отблъснат някого. Ценете хората до вас. Най-боли да се чувстваш неоценен от близък за теб човек.
Мързеливо ми е.
Нерешителна съм. Искам промяната, но и ме е страх от нея.
Решението е взето. Въпрос на време е.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Време е за сърфче... :3
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
И вчера си имаше работа до късно и днес продължаваме да правим този канал в тоя проклет гараж. Три дни яко бачкане до късно, три дни щайга и недоспал. Преди малко станах и се омитам да го почваме и дано го довършим днес.
Работа на работното място, ремонти вкъщи и сега правене на канал за коли.. мхм. Ама нема как. Здрава работа, ракийки, уредба пред изгаряне и козлета по терена! Пляскай!
До 3-4 нощес и само си въртиш лопатата на лампата.. смачкана цигара в устата, бира в ръката и малиии срашна раота, бе брат ми, бе!
Скоро дърпам отпуска и заминавам далеч!
Свивай, плюнчи, пали, пуши, опитай
Как съм го намерил ли? Не ме питай!
Дъждът ме натъжава, той е на работа а аз си стоя сама в къщи и се депресирам за пълни глупости :д
Вали,не вали, ще изляза някъде, че ще се побъркам.
това беше най-прекрасната ваканция <3
той е най-прекрасното същество
беше много хубаво
само двамцата <333
отдавна не се бях чувствала по този начин, бях забравила какво е да си влюбена