- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Тема: ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 25
В гърлото ми като огън тя гори,а лавата в кръвта ми ври, ракийчице, пламък си ти и от лъчите ти пия,мерака по теб не мога да скрия.Не са опитомени още зверовете,усещам как ми се огъват коленете.Поглеждам бурето и клатейки се върху стола, виждам как в дим и пари се появи добрият дух на алкохола.
Ирти , да си мислил да станеш поет? Ще направиш кариера.![]()
maDamn
Прибрах се от тренировка, изкъпах се, вечерях и сега съм супер уморена, най-вероятно ще си лягам... :]
Ех,тъкмо си помислих,че ще ти искам автограф,та кат станеш известЬен да се фукам![]()
maDamn
най-добрата ми приятелка е наранена а аз се чувствам 5 пъти по-зле от нея само защото я виждам плаче повече последните дни отколкото откакто я познавамиска ми се да можех да й помогна
трябва ми нещо разтърсващо и свестяващо
Само слабите се стремят към порядък , силните владеят хаоса ....
Пореден скапан ден ! Ставам без желание за нищо и се чудя - Света ли е побъркан и хората са решили , че "любовта" е демоде или аз самия съм ебати каръка и все си избирам невъзможни ... както и да е. Приятен и изпълнен с емоции ден на всички !![]()
Последно редактирано от TROLLDADLOLCAKE : 03-05-2013 на 03:09
Опитах да те върна и пак да те прегърна , но времето отлита , а назад не ще се върна .. Истински остана жива в тая тъжна рима, а тебе те няма , няма те вече година ...
Вече сЪм на работното място, пия си кафето, попЪлнил сЪм отчетните книги, засякЪл сЪм касовата наличност. Остава да ударя 1 метла и 1 парцал на бара. СлЪнцето изглежда супер огромно и червено, а всички бЪрзат за работа и все 1 само аз го виждам!
Ще бЪде ебаси и якия ден!!! [[skyperock]]
Прекрасно. Взех си кратка почивка от даскало, която ми се отразява много добре до момента.
Изпих си кафето и вече се чувствам пълноценен човек.
You are broken, I can fix you...
Доволна съм от изпитите. Сега трябва само да подобря някои оценки. Мхмхмхм.
За пръв път от доста дълго време съм мъничко наистина щастлива.
Усещам как днес ще съкратя живота си с няколко годинки. На всичкото отгоре утре съм на урок,и трябва да намеря време да седна да довърша домашноот си .
![]()
Имам 6 по статистика без да съм пипала задачи да уча и без да съм била седмица само каквото ми обясниха преди часа, не че нещо ама съм си умница *горда*. В настроение съм, което от доста време насам не се беше случвало..
Обърнах всичко, нищо не мога да открия, да му се невиди и тъпотията. Тъпо ми е малко, сега ще трябва да се занимавам с хиляда простотии.
Мързи ме да ходя на лекции, ама днес е вторник, което значи, че няма да ми е скучно.![]()
Нещо взех да се охарчвам.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Охххх запали ми се тия дни главата покрай това CV. Важното е че се справих и след известно забавяне преди малко го пратих.Сега вече каквото е писано това ще стане![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Най-сетне време за мен. Вчера свърших къщната работа и днес съм свободна . Научих си за урока и сега съм доволна !
Чудеснооооооооо!!!! Чувствам се пИрфекшън.
А ето и нещо,което знам от мегамного време,но ми напомни за Пламен Горанов,срещнах го в една статия. Ако се интересувате от Ян Палах и делото му ,прочетете
Ян Палах го няма и така ни се пада -
сега всеки си има своя вътрешна клада,
на която страхлив, разтреперан и ням,
се самоизгаря от мъка и срам!
-В.Петров
Не съм сигурна каква е позицията ми спрямо действията им, но стихтворението е силно,частта която е тук е само финалът.
maDamn
Не особено добре. Това, някой да ти липсва и единственото нещо, което да искаш повече от всичко друго на света, е просто да те гушне и да те целуне, а да знаеш, че никога повече няма да се случи и все пак, да продължаваш да чакаш и да се надяваш е възможно най-парадоксалното, най-абсурдното, най-мъчителното чувство, което можеш да изпитваш.
Изключително много ми липсва във всеки един момент, обичам го, обаче повече обичам себе си. Преживяла съм едни от най-хубавите си моменти с него, но и едни от най-нещастните си. Поради тази причина и се опитвам да продължа. Не мога отново да го допусна в живота си, не мога отново да позволя да ме съсипе, тъкмо когато се закрепих и животът ми отново потръгна по нормален начин, не мога отново да се унижа да бъда там, където не ме искат.
И все пак, дълбоко в себе си се надявам да не се чувствам само аз по този начин. Надявам се да чувства нещо към мен, надявам се да му липсвам и ежедневно да си припомня всички хубави моменти, които сме имали и да съжалява... И да съм грешала, ужасно много да съм грешала, че той е влюбен в друга и че посвещава всяка свободна минута, за да бъде до нея. ..
Иска ми се да изпита разкаяние и да ме потърси, когато вече е осъзнал грешките си; когато е осъзнал, че има всичко и аз съм единственото, което му липсва и което го допълва, когато е готов да поеме отговорност за действията си и когато има реалното желание да присъства в живота ми, както и аз в неговия.
Знам, че това никога няма да се случи, ако ще Земята да се разтвори и Ад-ът да замръзне, знам, че никога няма да чуя думите, които желая да чуя най-силно, знам, че дори най-вероятно никога повече няма да го видя, знам и че връщане назад няма.
Тогава защо продължавам да тая надежда и да тръпна в очакване?