Тема: ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 25

[granger]

Ее,най-после се видяхме по светло! Разходихме се, поговорихме си.
Трябва да видим какво ще правим с тая почивка, кога, дали изобщо ще се ходи и да се намери някакъв по-евтин вариант ,че 90 лева за нощувка...ноу уей.
В краен случай-палатки , пак ще е яко

мирише ми на секс?

[xoxi]

И двамата го виждама и двамата го мислим, но още никой не смее да го каже на глас. Разбира се, той пръв ще го направи, след като познавам и себе си и него. Дано не закъснее много с това, защото рискува да ми мине ентусиазма.
Прекарахме си страхотно тази събота и неделя.

[anonymous708973]

някой да ми предложи комедийно сериалче (от тези по 20-30 минути)?
трябва ми спешно. да си накъсвам работата с него, че така е непоносимо.

по темата: оформям си маникюр. това е достатъчно показателно, мисля. липсва ми и мисля да замина далеч.
хайде да я дописвам тази дипломна, да запиша италиански (примерно) и да се оттегля в писане. предусещам успеха! йей!))

The War At Home - дебилно и американско.
How I met your mother
The Big Bang Theory

Отпаднало ми е, мързи ме да гледам, кофти ми е... няма да ходя на даскало утре. А класната по БЕЛ, за която не се чувствам подготвена, определено спомага за това решение.

[PullMeCloser]

Blab, Тя и Той, Приятели, Женени с деца. Мен нищо не ме разтоварва както тях.

Мързеливо. Събудих се преди половин час и пия кафе сега, тотално си преобърнах режима. Поне ми е бодро...

[unbreakabl3]

Оф. Не мога да си почина и не мога. Все трябва да уча по нещо. Все нещо да оправям, да разопаковам багаж туй-онуй. Вече нямам желание и с никого да се занимавам. Безкрайно отегчителни са ми. Само ми се спи или поне ако може да си лежа по цял ден на лаптопа и да нищо-правя. Не издържах без Фейсбук. След като цяла нощ сънувах кошмари, реших, че не мога да се самонаказвам за грешките на другите. Много ме дразнят, ама няма да им пиша пък! И без това имам нужда от голяма почивка от емоции и хора. Спи ми се!

[heartlesandfreaky]

интересно колко бързо може да се смени настроението на човек, само от една "новина". Друго си е да разбереш, че crush-a ти се е чук*л с най-голямата к**ва в града Стана ми тъй "хубаво" като научих. Не искам да имам нищо общо с него, не искам дори да го виждам, отвращавам се при тази мисъл. И въпреки това, когато го видя утре, отново ще ми омекнат краката, а като ми се усмихне - ще забравя абсолютно всичко. пфу

[marilyn]

Утре ще е як ден. Само глупавия доклад дано успеем да направим с колегата.

Искам да се виждаме по-често, толкова ми е прекрасно в неговата компания... искам, искам, искам, искам! <333333333

[ForzaFelipe]

Sad..

[NambyPamby]

липсва ми и мисля да замина далеч.

блазе ти за възможността. при мен не се очертава нищо такова, затова ще продължавам да си ближа раните на място, където дори лъжицата за кафе ми напомня за него. нека да споменем и факта, че онзи ден вместо блажена следобедна дрямка, имах кошмар с него и една девойка, щеше да става татко. абсолютен цирк.
той е... той е възможно най-лъжливото, егоистично, себично, безсърдечно, неблагодарно и незаслужаващо ме същество на тая планета и все пак, отстрани ми е лесно да говоря. удрям по една молитва за благодарност на лягане и на ставане, че сме заети по различно време на деня, че посещаваме различни заведения и че нямаме чак толкова много общи познати, та не го засичам никъде, че... не се знам какви ще ги свърша в такъв случай. дали ще го спукам от бой, или ще му се метна на врата; как ще реагирам, ако е с някоя девойка, която се е шмугнала скорострелно на мястото ми? ще реагирам ли въобще?
и все пак, с него преживях едни от най-хубавите си моменти. с него разбрах, че съм се заблуждавала преди и че единствено това с него е истинско; обичах го - нескопосано, тромаво, некадърно и грубо - скапах нещата, както само аз умея, обаче го обичах. имам толкова много въпроси, толкова много неясности, толкова много многоточия, а няма кой да ми даде отговор.
боли ме. много ме боли, че го няма. липсва ми всеки ден, поне по минута, колкото и да си зает, все се случва 1 минута да останеш насаме със себе си, пък било то и преди сън. липсва ми, когато се случи нещо малко и забавно, а го няма да го споделя с него; липсва ми да ме мотивира, казвайки ми, че съм най-добрата и ще ги "смачкам", липсва ми и да ми се кара всеки път, когато се задоволя с по-малко, отколкото заслужавам, липсва ми дори и наставническият тон и онова "вгледай се в себе си, не може всички да са ти виновни", когато се скарам с приятелите/семейството ми; липсва ми тъпата му усмивка, докато ме щипе за носа, както и начина, по който ме хващаше за брадичката преди да ме целуне; липсва ми начинът, по който ме хващаше за ръката, липсват ми среднощните разходки под уличните лампи, липсват ми моментите, когато пиех кафе и тъпчех бисквити на поразия без да ми дреме, че прекалявам, защото в същият този момент той ме е гушнал и ми казва, че съм прекрасна. липсва ми повече от всичко на света, но ми липсва и онази част от мен, която бях загубила, когато нещата помежду ни взеха да се влошават. отново си възвърнах достойнството, гордостта, спокойствието, честта... не знам дали съм си самодостатъчна, или просто вече дотолкова свикнах със самотата, че дори взе да ми харесва, обаче не мога да заложа себе си на карта за една любов. и то крайно несигурна, нежелана и май отдавна изчерпана любов. той не ми е показал с нищо, че ме иска обратно. че ме обича. че помни. че усеща липса. не помни нищо, не показва капчица емоция.
а когато някой те обича искрено и му липсваш, се опитва да бъде/остане част от живота ти, нали?

[shmatarok]

^ кураж и успех!

Бясна съм. Б-я-с-н-а. Потресена съм от наглостта на някои хора! Изобщо нямаше да ме грее, ако не ме касаеше толкова и сега просто трябва да благодари на съдбата, че не е около мен и няма да му извия или счупя врата.
Баси. Направих си страхотна вечеря, толкова вкусна, пръстите да си оближеш. Денят ми мина спокойно и чудесно, тренирах, поговорих с толкова хора, цял ден говоря с хора, които ценя и си мисля колко чудесна неделя се случи и точно сега се появя оня лигльо и ми преебава цялото настроение толкова брутално. Точно преди лягане, чудесно просто.

[stOlen``EyEs]

От седмица насам не мога да си почина.. чувствам се изцедена, най-вече емоционално.. Не знам какво да правя с живота си, не знам кое е правилно и вече усещам как лееекичко започвам да се побърквам.. Не знам къде ще му излезе края и въобще какво ме очаква.. искам най-накрая и аз спокойствие и да не мисля за нищо!

[heartlesandfreaky]

сигурно за 10ти път пиша днес, ама то просто не се издържа... Остави, че оня тъпак ми скапа цялото настроение, което беше тъй прекрасно цял ден, но и страхотната ми съседка реши да си пусне пералнята в 2 часа. Чувам центрофугата, имам чувството, че пералнята й ще падне в моята стая.. Как ми иде да я хвана за врата тая побъркана бабка и да я удавя в собствената й мизерия, аххх...

[bloodyF]

МРАЗЯ ГЛОБУЛ.
Официално.
Аз съм си виновна за превишените минути, но не можаха ли да ми пратят смс или нещо такова, не-само за надвишеният кредитен лимит могло. Глупаци.
Сега майка ми и корема ще я заболи от тая сметка, която трябва да измисля как да платя до...вдругиден.



Много се сдухах заради това..
Поне училището малко ще ме разсее ,де.

[Cloud9]

Ужасен, задушаващ кошмар. От тези, които ме преследват цялата вечер и на сутринта се чувствам изцедена. Провалих си диетата пак, но просто ако не хапна сладко с това кръвно ще припадна. Много се дразня. Издържах седмица без шоколад, но се чувствах ужасно. То в частност вина имаше и вече бившия ми мъдрец. Надявам се да ми се обадят за хубава работа и да ме наемат скоро. Като стане по-хубаво времето се разбрахме с моя да ходим до близкото училище и да играем баскетбол, да тичаме и да се набираме на лоста. Ще е много хубаво стига да имаме време между работата и прането.

[Blab]

а когато някой те обича искрено и му липсваш, се опитва да бъде/остане част от живота ти, нали?

просто има нещо по-добро, което те очаква. днес вярвам в това, колкото и да е чийзи


болна съм, ще се посветя на учене, но първо ще закусвам, а вечерта трябва да се заведа на театър. това е)

[kalpazanka]

той не ми е показал с нищо, че ме иска обратно. че ме обича. че помни. че усеща липса. не помни нищо, не показва капчица емоция.

Не се издават, гадовете долни! Може душевно да лазят по корем, но нито ще споделят с приятел, нито ще се затворят вкъщи да ближат люти рани любовни! Нито пък ще молят някоя да се върне.

Второ кафе за днес+късметче.
Чака ме и подарък. Как да му се карам/да го убия след такъв жест?

[anonymous708973]

Не се издават, гадовете долни! Може душевно да лазят по корем, но нито ще споделят с приятел, нито ще се затворят вкъщи да ближат люти рани любовни! Нито пък ще молят някоя да се върне.

Все още не мога да реша дали това ме побърква или ме кара да се радвам (и да го обичам още повече), защото някакси прави чувството по-истинско?

[kalpazanka]

Просто гордост. Както аз "погребах" бивш в далечния девети клас, така за тях е ежедневие.

[SpiritInBlack]

Мама им кифленска.Не е готино като разбера колко безценно време от моя живот съм им отделил, за да могат сега да се излагат така стабилно по фб , лелелелелеле.Тая седмица почвам да уча , за да няма пак Харлем Шейк рофл

[ledenakrasota]

Мързи ме, но трябва да се учи...

[MaLyKoLiU]

[tonssy]

Чувам центрофугата, имам чувството, че пералнята й ще падне в моята стая.. Как ми иде да я хвана за врата тая побъркана бабка и да я удавя в собствената й мизерия, аххх...

Да не живеем с един апартамент?
Уж не съм ядосана, а като се прибрах се разкрещях за поне 2 неща, които дори не са важни. Не знам понякога защо така реагирам.

[DisappointedDreamer]

Всичко ми е супер surreal. Едно въображаемо, неистинско. Не знам какво ми става.
Да идва лято вече, че ще се побъркам. И пак сняг.
мех.

[marilyn]

Иве, аз също бях така миналия месец... ама платиха я нашите де... кво да правят.. гадно се получи.

Ох, не искам да се разболявам! Не! В сряда ще ми трябва глас!

[granger]

Размазано...
аре да си идва вече.